Александра Панайотова – ако това име все още не ви говори нищо, вярвам, че тепърва чувате за него и ще го разпознавате. То е на едно младо, но много талантливо българско момиче, което успява да разплаче и французите по време на пандемията с изпълнения от родния ни фолклор.
Първият локдаун я заварва в Париж, където нито живее, нито учи. Баща й е българин, а майка й е французойка и родителите й от дете възпитават у нея любов към България. Александра усеща страната ни като свой дом, а най-спокойна, пълноценна и свободна се чувства нависоко - в планината. Неслучайно интервюто ни е във Витоша, където дори е проходила и се връща към спомените със семейството си.
Още като дете развива и голямата си любов към музиката. Не е имала навършени дори две години, когато майка й забелязва таланта у нея. Започва да я насърчава с българския фолклор, въпреки че Александра прекъсва за кратко народното пеене в тийнейджърска възраст и се обръща към различните музикални жанрове.
Казва, че е наследила музикалността от семейството на майка й, но никой вкъщи не се е занимавал професионално с музика. За себе си обаче решава да я превърне в професия и начин на живот, каквото и да й е струвало това решение.
„Никога не съм си представяла, че ще бъда друго освен певица. Чувала съм толкова много пъти, че музикант къща не храни, че мечтите ми изглеждат недостижими, но аз не се отказвам от тях“, споделя Александра.
Казва, че дори не е имала колебание, защото и в най-трудните моменти е била водена от любовта си към музиката. А и колкото и да е била подценявана, тя доказва, че развитието й тук е възможно.
„Обичам да се предизвиквам и да покажа, че съм по-силна от предразсъдъците“, казва младата изпълнителка.
Александра е самоука и не крие, че никога не е посещавала вокален педагог, не е ходила на уроци и дори не е завършила музикално училище, но това не я спира от проектите, върху които работи, а също и от стремежите й към голямата сцена.
„Някога не споделях мечтите си, за да не изглеждам глупаво или нелепо, ако не ги реализирам, но вече вярвам, че човек трябва да се бори със зъби и нокти за големите мечти, дори и да не ги сбъдне“, категорична е тя.
Изпълнителката вече има издадени самостоятелни песни, като последната й, „Спомени“, е първата, изпята изцяло на български. Тя е също израз на вътрешния й свят към момента, в който я записва.
„Исках да излея емоциите – тъгата, която беше в мен“, разказва тя.
Точно това търси публиката. Няма значение дали ще сгрешиш тон, или ще объркаш текст – хората искат да те чуят и да усетят емоциите ти през музиката, вярва Алекс. Тя е истински перфекционист за проектите си – иска всичко да бъде изпято възможно най-добре, затова й обръща внимание на детайла в творчеството.
„Не съм перфекционист в живота, само към музиката, а може би винаги се стремя към невъзможното“, споделя тя.
Колкото до възможностите, които ни се дават, връщам се към началото на историята за Александра и времето, прекарано в Париж. Всяка вечер тя и съседите й се излизат на терасите, за да не губят социалния контакт помежду си. Тогава българското момиче започва да пее и на третата вечер изпълнява българска фолклорна музика за чужденците.
„Те харесват много музиката ни“, категорична е Алекс.
Когато се прибира в България след локдауна, тя започва да мисли сериозно за начина, по който да споделя таланта си с хората.
„Изпуснах ерата на YouTube, Instagram и други платформи, казах си, че ще пускам видеа в TikTok”, разказва изпълнителката.
Александра буквално яхва вълната на социалната мрежа и набира хиляди последователи, които я следват заради гласа й и цялата артистичност, която носи. В клиповете участва и майка й, от което аудиторията разбира, че Алекс говори родния език на единия си родител. Така получава предизвикателство да изпее попфолк песен на френски и младата изпълнителка го прави.
„Преведох я, извадих китарата и я запях“, разказва Александра. Това дава началото на поредицата й от изпълнения на популярни попфолк хитове на френски.
С нарастване броя на последователите в мрежата се увеличават обаче и негативните коментари срещу нея. Казва, че не й тежат, защото са един добър урок, който я прави по-силна и уверена в намеренията й. Няма как й да й тежи, че е избрала този път, защото вярва, че всичко в живота е предопределено и всяко нещо идва с времето си.
