В средата на 19 век Лом е вратата на България към Европа. Отваря я читалище „Постоянство“, в което първо се появява библиотеката – най-силният аргумент в съревнованието за първенство с читалищата на Свищов и Шумен.
Ломчани повеждат просветителския пламък с искрата на младия даскал Кръстьо Пишурка. През 1848 г. той подрежда лични учебници и книги в класна стая и окачва на вратата ѝ надпис „Читалище“. През деня в нея се чете, а вечерно време се четат сказки.
Същата година, с цел продължаване на дейността, се основава и гражданско дружество „Развитие“.
„Това е буквар за изучаване на българския язик за децата от Кръстьо Стоянов Пишурка. Първо издание, единствено издание в цяла България“, сподели Недялка Трайкова, председател на читалището.
„Той поставя началото на светското образование и затова прави и този буквар – за нуждите на образованието, като са се обучавали не само деца“, посочи Люба Арсенова, библиотекар в читалището.
По-късно се гради и открива сегашната сграда на институцията.
„Това е крепостният акт на читалището – оригиналният крепостен акт, който е от 1909 г. Той доказва собствеността на сградата, на новата сграда“, обясни Румен Михайлов, секретар на читалището.
Старопечатният фонд е единствен в регион Монтана. Книгите в него се печатат до Освобождението, като повечето са издадени в чужбина.
Най-старото издание, което се съхранява във фонда, е „Българските книжици“ от 1841 г., печатано в Одеса.
Сред реликвите е и „Паметна книга“, създадена през 1935 г. от тогавашния председател на читалището, адвокат Страхил Каменов.
„В нея са се разписали много известни български личности. Александър Балабанов, тук Дора Габе през 1935 г.“, каза Румен Михайлов.
В нея с отзиви се разписват колоси като Христо Бръмбаров, Стоян Михайловски, Елисавета Багряна, Константин Кисимов, Иван Димов, Стоянка Мутафова, професор Стефан Баламезов.
„Държава не може да бъде мощна и спокойна без активното участие в целия живот на свободно творящи граждани“, пише професор Стефан Баламезов.
На почетно място, в изящна дървена кутия, е и препис на „История славянобългарска“ от ломски ученици.
„Няма как да го повторят едно към едно, да го прерисуват, защото то това си е изкуство. Доста работа е това“, смята Люба Арсенова.
Активният икономически и културен растеж на Лом съвсем естествено довежда и театъра. Там е първото театро в България, поставено отново от Кръстьо Пишурка през 1856 г. с режисираната от него и изпълнена главна роля в пиесата „Зигфрид и Геновева“, запазена в историята повече като „Многострадалната Геновева“.
Сред чудесата на салона е впечатляващата му акустика, чиято тайна е в оригинално архитектурно решение.
„Когато са зидани тия дебели, солидни зидове, в тях са вградени гърнета, които придават тая специфичност на звука и тая акустика, която я няма на друго място“, каза Недялка Трайкова.
За да се провери акустиката в салона, микрофонът е оставен, а от сцената се оказва, че шумоленето от развиването на бонбон се чува на последния ред на балкона.
Най-ценната реликва, с която ломският театър остава в културната история на България завинаги, е завесата.
Тя представя четирите сценични изкуства с илюзия за дълбочина, с майсторската работа на австро-унгарския художник, декоратор и сценограф Адолф Квап. Изработена е по специална технология и оригиналът се пази в местния исторически музей.
„И сега публиката, като влезе и не я е виждала, също ахва по онзи начин“, обясни Недялка Трайкова.
Тук стените помнят всичко: стъпки, песни, гласове, разлистване на книги, сричане на букви, вдигане и спускане на театрални завеси след пиеси или мюзикъли.
На читалище „Постоянство“ в това му е силата – в постоянството да пази паметта жива. Така е вече 170 години, които се отбелязват тази година.
