Само на 40 километра от София, в село Долна Диканя, група приятели доказва, че когато има кауза, една общност може сама да промени средата около себе си. С доброволен труд, дарения и много постоянство те успяват да върнат живота в старото читалище и да възродят духа на селото.
Всичко започва случайно – с един поглед към изоставения салон на читалището. Повече от 20 години сградата пустее, сцената е тъмна, а мястото, което някога е събирало хората, постепенно губи своя живот.
„Надникнах, видях салона и ми дойде идеята, че ще стане нещо много красиво. Но беше прекалено мащабно и не вярвах, че ще стане“, разказва Емил, един от инициаторите на проекта.
Вместо да чакат помощ от институциите, приятелите решават сами да се заемат с ремонта.
„Ние не сме от хората да чакаме държава или община. Искаме нещо хубаво – правим си го хубаво“, казва той.
Ремонтът продължава повече от година. След работа и през уикендите доброволците влагат труда си, а постепенно към каузата се присъединяват и жители на селото. Само за кратко време успяват да съберат между 10 и 12 хиляди лева дарения.
Общата стойност на ремонта достига около 15 хиляди лева. Салонът получава нов таван и осветление, сцената е напълно обновена, а седалките – претапицирани. Зад всяка промяна обаче стои доброволен труд.
„Много време и усилия ни отне. Не се занимаваме професионално с това, но много хора помогнаха“, разказва Емил.
Днес читалището отново е пълно с живот – провеждат се прожекции, репетиции на танцови състави и срещи на местните кукери.
„Кукерите вече имат стая за маските си, жените от танцовия състав репетират тук, а миналата година прожектирахме и четири филма. Читалището живна“, допълва той.
Всеки от доброволците помага с каквото може – дърводелци, строители, железари и хора без професионален опит работят рамо до рамо.
„Трудното беше да съберем този пъзел от хора“, казва Теодор, също част от инициативата.
Освен читалището, групата се заема и с ремонта на местния параклис. Средствата и за този проект идват от дарения на местни жители, бизнесмени и лични средства.
Към каузата се присъединяват и млади хора. 24-годишният Анатолий се включва заради силната си връзка със селото и спомените от детството си.
„Баба ми и дядо ми живеят тук и като малък съм прекарвал много време в селото. Когато разбрахме, че ще реставрират читалището, с баща ми решихме да помогнем“, разказва той.
За да бъде работата им по-прозрачна и организирана, доброволците създават фондация „Доброволци за Долна Диканя“.
Следващата им голяма цел е реставрацията на стария храм в селото – църква от XVI век, част от която е запазена в оригиналния си вид.
„Искаме да възстановим покрива, защото влагата разрушава стенописите. Жалко е храмът да бъде оставен така“, казва Теодор.
