Историята на Дони Василева е от онези човешки съдби, които трудно могат да бъдат разказани с няколко думи. В живота ѝ има от всичко - изоставяне, осиновяване, ранно майчинство, тежки загуби, самота, но и огромна вътрешна сила, благодарение на която успява да продължи напред. Днес тя е позната не само с книгите си и титлата „Мисис Баба“, но и с каузата, зад която застава - правото на осиновените хора да откриват своя произход.
Още в началото на разговора Дони отказва да нарече историята си „по-специална“ от тази на останалите хора: „Всеки човешки живот е необикновен. Нищо обикновено няма в живота.“
Според нея обаче съдбата ѝ е събрала в едно както най-красивите моменти, така и най-тежките изпитания. И именно това кара хората да определят живота ѝ като необикновен.
„В хубавите моменти имам хора, с които да споделя радостта, но в лошите обикновено се справям сама. Огъвам се, но никой не можа да ме счупи.“, споделя тя.
Дони разказва, че е родена в софийска болница и изоставена още като бебе. Малко по-късно е осиновена от семейство, което и до днес нарича „най-прекрасните хора на света“.
„Моите родители ме отгледаха с много любов и ценности, които работят в живота ми и до днес.“, казва Дони.
Тя става майка едва на 20 години период, който описва като труден, но съдбоносен. Скоро след това животът я изправя пред тежка трагедия — загубата на първородното ѝ дете след двегодишна борба за живота му. Малко по-късно губи и майка си. „Цялата тази мъка не ме сломи.“, казва тя. Останала млада жена с две деца и болен баща, Дони трябва бързо да намери сили да продължи напред.
Когато се премества да живее в София през 90-те години, животът ѝ става още по-труден. Самотна майка с две деца, тя се сблъсква с несигурността и суровата реалност на прехода.
Въпреки ударите, които получава, тя успява да се изправя отново и отново.
Особено емоционално Дони говори за баща си - човекът, когото описва като най-голямата си опора. Според нея уважението към родителите е ценност, която обществото все по-често забравя.
След смъртта на баща си Дони започва да търси биологичния си произход - процес, който определя като „дълъг и почти невъзможен“.
С помощта на адвокат тя успява да открие биологичната си майка - момент, който и до днес определя като чудо: „Успях да я прегърна и да ѝ кажа: ‘Мамо’.“ Така разбира, че има две сестри и брат, с когото и до днес са много близки. Дони разказва, че именно адвокатката я насърчава да разкаже публично историята си, за да привлече внимание към проблема с достъпа на осиновените до информация за произхода им.
„Там лежеше един проектозакон от години и никой не му обръщаше внимание. След десетки медийни участия и публични разговори законът е приет, а днес хиляди българи имат законното право да търсят биологичните си родители.“, разказва Дони.
На въпроса откъде черпи сили да продължава, Мисис Баба отговаря без колебание: „Не съм я търсила отвън. Търсила съм я вътре в себе си.“ Тя вярва, че характерът се изгражда с години - чрез дисциплина, честност, вяра и непрекъснато развитие.
През 2015 година Дони печели титлата „Мисис Баба България“, а по-късно и международното отличие „Mrs. Grandma Universe“. Решението да участва в конкурса идва след коментар, че трябва да крие факта, че е станала баба едва на 38 години. „Защо да крия, че съм баба? Това е прекрасно.“
Тя приема титлата не просто като конкурс, а като начин да покаже, че възрастта и ролята на баба не са повод за притеснение, а за гордост.
Днес Дони продължава да развива книгите си, които скоро ще бъдат издадени и на английски език за българите в чужбина и международната аудитория.
Паралелно с това тя създава съдържание, свързано с естествената красота и здравословния начин на живот.
„Можем да изглеждаме добре за годините си, без да се подлагаме на интервенции.“, категорична е тя. Именно интересът на хората към нейните съвети я мотивира да разработи хранителни добавки, насочени към женското здраве, баланса в менопауза и контрола на теглото.
В края на разговора Дони отправя силно послание към българските жени: „Бъдете горди българки.“ Тя определя България като „рай на земята“ и вярва, че българките трябва да ценят страната, природата и корените си.
