Кажете името ни. Това призова пред Общото събрание на ООН Дейвид Адеанг - президентът на малката островна държава Науру в южната част на Тихия океан. Държавата е променила името си, а с това е върнала и част от своето наследство, предаде Асошиейтед прес.
„Изминах дълъг път“, заяви Адеанг. По думите му страната се връща към името и произношението от миналото си: Наоеро.
„Има моменти в живота на една нация, когато хората ѝ са призвани да си спомнят кои винаги са били“, каза Адеанг в речта си. „За нас това е такъв момент.“
Свързана новина
Макар че двете имена са сходни и по същество представляват една и съща дума, промяната в изписването и произношението е част от усилието на страната да преосмисли - дори да ребрандира - начина, по който се възприема както от собствените си граждани, така и от останалия свят. Той определи промяната не като смяна на името, а като опит да се „утвърди една истина“.
„В продължение на много години светът познаваше страната ни като Науру. Науру е начинът, по който името ни е звучало за онези, на които им е било трудно да го произнесат, и светът го е запазил“, каза Адеанг. „Но това не е името, което нашият народ използва помежду си.“
Държавата, която представлява остров с площ от около 20 квадратни километра и население от приблизително 12 000 души, получава независимост през 1968 г. след продължило дълго време колониално управление от Великобритания, Нова Зеландия, Австралия и Германия. През август тя обяви, че сменя името си, след като през февруари беше дала знак за намерението си.
Международният код на страната се променя от NRU на NRO, а жителите ѝ вече ще бъдат наричани „дей-Наоеро“, вместо „науруанци“. В чужбина името Науру обикновено се произнася „Науру“ с произношение „Нау-ру“, докато новото име се произнася „Нау-еро“.
През последния век други държави също са променяли имената си или са правили корекции в тях по различни причини - от модернизация до отхвърляне на колониалното наследство.
Свързана новина
Африканската държава Есватини промени името си от Свазиленд през 2018 г. В Африка Дахомей става Бенин след преврат през 1975 г., а Родезия става Зимбабве през 1980 г., след като се освобождава от колониалното управление. Сиам става Тайланд през 1939 г. с цел насърчаване на етническото единство и отхвърляне на чуждото название.
Турция, от своя страна, официално носи името Turkiye от 1920 г., но през 2022 г. поиска от ООН да използва това изписване и произношение на английски език – отчасти за да избегне объркването, като подчертае, че думата „пуйка” (Turkey) на английски не е същото като името на страната.
Списъкът продължава. Персия става Иран. Бирма става Мианмар. Горна Волта вече е Буркина Фасо, Голд Коуст става Гана, а Цейлон – Шри Ланка.
Името, разбира се, е ключов и личен израз на идентичността на една нация, независимо дали става дума за вътрешната или международната сцена. Думите на Адеанг във вторник показаха именно това, докато той внимателно произнесе името, за да го разграничи от предишното му произношение.
Свързана новина
„Не правим този избор, за да заличим миналото си. Правим го, защото го почитаме“, каза той. „Това име носи паметта за нашите предци, нашия език и нашата идентичност. То винаги е било там. Никога не е било изгубено, никога не е отсъствало. Днес възстановяваме Наоеро.“
След това, завършвайки речта си за проблемите, пред които са изправени неговите сънародници - покачването на морското равнище, икономиката и уважението на световната сцена, той приключи с три думи: „Кажете името ни.“
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
