Единствената! Неповторимата! Родената да побеждава! Няма друг български спортист в историята, завоювал 5 (ПЕТ!!!) медала от четири различни издания на олимпийските игри!
Нали знаете какво представляват олимпийските игри? Те просто са най-великото спортно състезание, изобретено от човечеството! Тя пък е най-великата Мария пред огневия рубеж за всички времена: ГРОЗДЕВА!
Нейните безкомпромисни сини очи, отстрелват две златни и три бронзови олимпийски отличия, като я превръщат в абсолютен символ на спортния дух и победата!
Мария е родена побеждава. Освен велик спортист обаче, тя е преди всичко добър човек. И безумно силен човек. Човек, преборил ужасяваща диагноза.
За нея хората казват, че е явление. И ние вярваме, че е точно това. За нас е огромна чест да ви я представим като наш специален гост в Епизод 20 на рубриката ни "Жените на България".
Екипът ни я снима на едно от най-любимите й места – Синеморец, където я видяхме в една наистина различна светлина. Свикнали сме да ни побиват тръпки докато я гледаме на почетната стълбичка, когато в нейна чест звучи "Мила родино".
Обикновено я виждаме по летища или стрелбища. Но тя е толкова очарователна в черната си плажна рокля, която е съчетала с черна сламена шапка.
Мария идва на снимачния сет директно от плажа. С широка усмивка, естествена и много земна. И ни завладява завинаги.
Изглежда щастлива. И се чувства по този начин.
Питам я как е след решението, което взе преди година да сложи край на феноменалната си кариера. Спокойна е. В мир е. Няма и помен от десетилетията натрупано чудовищно напрежение. Стресът е някъде назад в миналото.
"Хубаво ми е, сякаш се родих отново и живея втори живот", сподели Мария.
Връзката ѝ със стрелбата продължава като става част от Управителния съвет на Европейската конфедерация в любимия ѝ спорт.
"След 38 години на рубежа няма как да се откъснеш просто ей така. Няма как сложиш точка, нито да теглиш чертата и да забравиш предишния си начин на живот", казва Мария и допълва:
"Има една носталгия, дори лека депресия, но нещата са преодолими."
Дали можеше и повече от това, което оставя зад гърба си след изключителните повече от 30 десетилетия с пистолет в ръка, на огневия рубеж?
Винаги може повече. Но има обективни фактори. И когато си дал всичко от себе си, не бива да съжаляваш. Тогава просто трябва да махнеш с ръка, да си поемеш дъх и да продължиш напред:
"Пандемията сякаш обърка всичко. Нещата вървяха нормално, бях в страхотна форма, мислех, че мога още, но от друга страна защо да си го причинявам? Трябва ми време за почивка, за други удоволствия, да се радвам на живота, на децата, вместо да бъда по пътищата и по състезанията."
Мария е категорична: кариерата и семейството са трудно съвместими. Едното винаги е за сметка на другото. Тя обаче е късметлийка, защото има до себе си Валери Григоров - нейния Валери! Съпруг, треньор, приятел, най-доверения ѝ човек, с когото са заедно в болка и тъга, в изпитание, в моменти на безмерно щастие.
