За тази дама доброто е неделима част от човешкия живот. Част, която придава смисъл на съществуването ни. За нея да правиш добро е също толкова естествено, колкото и да дишаш.

Снимка: Евгений Милов

Няма как да я скрием от вас още дълго. Тя е Елица Баракова – изпълнителен директор на фондация BCause и специален гост в епизод 24 на „Жените на България“.

„Доброто е част от живота. Няма такова време от деня, в което човек трябва да спре да прави добро“, споделя ни жената, която стои зад каузата на дарителството в България вече 27 години.

Сигурно ще ви прозвучи абсурдно, но Елица се стеснява, когато я представят като онази, която прави доброто възможно. Тя твърдо вярва, че именно то -  доброто, може да има МНОГО лица. Наясно е и че живеем във времена, в които лошите новини вземат връх в обществения интерес:

„В наситената от комуникации среда е много трудно да пробият некритичните послания. Затова обществото ни има нужда от нови посланици. От различни посланици на доброто.“

И така, тук вече спираме да броим колко пъти употребихме думичката „добро“. Колкото повече, толкова по-добре. Според Ели, българското общество става все по-осъзнато за подкрепа на хора и общности:

Снимка: Евгений Милов

„Хората трябва да бъдат свързани дългосрочно с дадена кауза, защото само през преживяването на нечия човешка съдба се развиваме като личности.“

Началото на нейния път е през 1995 г. Тогава Елица Баракова е учител по английски език и още не знае, че съдбата крои други планове за нея. Ели решава да се яви на интервю във фондация BCause, която тогава носи съвсем различно име: “Помощ за благотворителността в България”.

Интервюто очевидно минава добре, защото тя започва работа там. И така вече повече от две десетилетия, които минават под знака на добруването.

„Някога е съществувало задължително доброволчество, но тези времена отдавна са отминали“, признава Елица, която никога няма да свикне с едно: с мъката и с болката в очите на падналия.

„Понякога плача, понякога съм гневна, но никога не съм безразлична“, разкрива ни Елица, чиято дългогодишна мисия е създаването на ефективна и прозрачна връзка между дарители и нуждаещи се.

Не крие, че през всичките тези години в кампаниите е имало много тежки истории и съдби, с които й се е налагало да живее: “С човешката болка не се свиква, просто правиш, каквото можеш, бориш се и продължаваш целеустремено.“

24 снимки
Жените на България: епизод 24
Снимка: Евгений Милов

 А нуждаещи се или бедстващи българи има постоянно. Неведнъж сме показвали като общество, че можем да реагираме бързо, да си помагаме, да правим чудеса за минути дори:

“Можем да се обединим около това хората в беда да имат надежда за по-добро бъдеще. В преживяването на една човешка съдба развиваш сърцето си.”

Елица е майка на три деца, вече пораснали и самостоятелни личности. Докато са малки, ги мъкне със себе си по доброволчески акции. Днес се гордее с тях и с ценностите, които е успяла да изгради да им предаде. Има специална връзка със синовете си и я поддържа по един мил и запомнящ се начин:

„За рождените им дни им пиша писма. Малко към изостанала с тези писма, но ще наваксам. Пиша им за нещата от живота. Например, ако ги поканят на благотворително събитие и те отидат, задължително да дарят. Да не подминават кутията с дарения, без значение колко могат да отделят.“

Как жена, която живее в този убийствен ритъм и която съпреживява всяка чужда болка и страдание, успява да избяга, да поеме глътка въздух и да си почине?

„Обичам да готвя. Това правя. И когато готвя, светът просто става друг“, казва Елица, която краде от ценното си време и за друго: за онези редки моменти, в които може да поеме към някой връх в планината и да диша с пълни гърди.

Мечтае за нещо толкова просто и човешко, за което не й остава време: да пътува повече, да опознава света:

“Имам нужда от втора младост, все си обещавам да започна отначало и да обръщам повече внимание на себе си. Все някога ще стане.”

Да започнеш отначало, когато мислиш, че е невъзможно, е урок, който също е предала на синовете си:

“Трябва да можеш да се изправиш. Винаги.”

Елица го прави цял живот. Понякога обаче всички имаме нужда да поспрем за миг и да си припомним, че да сме здрави и щастливи е най-великото чудо в този наш живот. Най-голямата благословия, която можем да получим.

Преди да се разделим я питам какво означава да сме успели?

„Да променим нечия съдба – ето това е успехът“, усмихва се Елица по начин, по който нито ние имаме нужда да задаваме още въпроси, нито се нуждаем от повече думи, за да повярваме, че ни казва истината.

Продължи да четеш