Има дни, в които си изгубил всякаква надежда и тогава срещаш Надежда Данабашева, която ти напомня, че всеки води своята лична, вътрешна битка. И всеки е в роля – нейната е да бъде майка с много силен и непримирим дух.

Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

Преди повече от 10 години животът ѝ се преобръща, когато разбира, че синът ѝ Борис е аутист. Надя и семейството ѝ минават през всякакви емоции – от гнева и болката до приемането на ситуацията.

Темата се превръща в лична кауза за нея, за която ви разказваме в поредицата ни „Жените на България“.

Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

Няколко месеца са необходими за Надя и семейството ѝ, за да преминат през травмата, която диагнозата отключва.

„След близо половин година, в които емоциите надделяваха, осъзнахме, че няма да променим реалността. Бяхме изправени пред избора – да приемем и да започнем да се броим или да продължим да живеем по начин, който може да съсипе семйството ни“, разказва Надежда.

Не знае тя ли е избрала живота си, или той нея. Към онзи момент е сигурна единствено, че ни е даден, за да преодоляваме обстоятелствата, които ни застигат и да не променяме философията и възгледите си заради тях.

Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

Тя спира да си задава и въпросите как се е стигнало дотук и защо се случва на нейното дете, вместо това започва да действа.

Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

„Казах си, че няма да позволя диагнозата да ни погълне. Няма да позволя тя да дефинира мен, съпруга ми или дъщеря ми. Имаме син, който е различен, но това не значи, че нямаме самоличност. Мисля, че 10 години по-късно съм успяла в обещанието си“, категорична е Надя.

Вярва, че колкото и трудно да е, трябва да се говори по темата и да се адресират послания до обществото ни – че родителите на деца от спектъра имат нужда от разбиране, подкрепа и толеранс, че обвиненията и срамът са неоснователни.

15 снимки
Надежда Данабашева
Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

„Осъзнавам, че е трудно да прескочим някои бариери в отношенията, но не можем да слагаме етикет на едно дете, само защото е аутист“, казва Надежда.

Диагноза или присъда е аутизмът

Диагнозата не е състояние, от което се излиза лесно. В този аспект може да се определи като присъда, смята Надя. Благодарение на информираността по темата децата от аутистичния спектър стават и все по-видими.

Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

По случай Световния ден за информираност за аутизма, който се отбелязва на 2 април, през първата седмица на месеца ще бъде представен и късометражният документален филм на режисьора Ани Недялкова „Надежда за Борис“, който проследява един ден от живота на Борис Данабашев – синът на Надя.

Филмът е съвместен проект на студенти от факултета по „Екранни изкуства“ към НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и сюжетът ни запознава в детайли със спецификите на аутизма и ни показва трансформираща сила на любовта, която води до положителните промени за 12-годишното момче на Надя, а също съхранява и семейството ѝ.

„Надежда бързо ни допусна до семейството си, показа ни и трудностите, и постиженията, превърна се в наш учител и вдъхновител. Тези няколко дни, в които снимахме филма, станаха едни от най-скъпите ми спомени, защото успяхме да опознаем Боби и да видим колко много потенциал има в него“, споделя Ани Недялкова.

Снимка: Надежда Данабашева, личен архив

На което Надежда отговаря, че ако семейства с деца от аутистичния спектър затварят вратите си, няма как да очакват искрена съпричастност и разбиране от страна на обществото. Общество, от което се надяват децата им да бъдат пълноценна част.

Продължи да четеш