Има дни, в които си изгубил всякаква надежда и тогава срещаш Надежда Данабашева, която ти напомня, че всеки води своята лична, вътрешна битка. И всеки е в роля – нейната е да бъде майка с много силен и непримирим дух.
Преди повече от 10 години животът ѝ се преобръща, когато разбира, че синът ѝ Борис е аутист. Надя и семейството ѝ минават през всякакви емоции – от гнева и болката до приемането на ситуацията.
Темата се превръща в лична кауза за нея, за която ви разказваме в поредицата ни „Жените на България“.
Няколко месеца са необходими за Надя и семейството ѝ, за да преминат през травмата, която диагнозата отключва.
„След близо половин година, в които емоциите надделяваха, осъзнахме, че няма да променим реалността. Бяхме изправени пред избора – да приемем и да започнем да се броим или да продължим да живеем по начин, който може да съсипе семйството ни“, разказва Надежда.
Не знае тя ли е избрала живота си, или той нея. Към онзи момент е сигурна единствено, че ни е даден, за да преодоляваме обстоятелствата, които ни застигат и да не променяме философията и възгледите си заради тях.
Тя спира да си задава и въпросите как се е стигнало дотук и защо се случва на нейното дете, вместо това започва да действа.
„Казах си, че няма да позволя диагнозата да ни погълне. Няма да позволя тя да дефинира мен, съпруга ми или дъщеря ми. Имаме син, който е различен, но това не значи, че нямаме самоличност. Мисля, че 10 години по-късно съм успяла в обещанието си“, категорична е Надя.
Вярва, че колкото и трудно да е, трябва да се говори по темата и да се адресират послания до обществото ни – че родителите на деца от спектъра имат нужда от разбиране, подкрепа и толеранс, че обвиненията и срамът са неоснователни.
„Осъзнавам, че е трудно да прескочим някои бариери в отношенията, но не можем да слагаме етикет на едно дете, само защото е аутист“, казва Надежда.
