Красимира Стоянова: В незримия свят също има вируси, и те са много по-страшни

Безупречна техника, вокална и вербална фраза без напрежение и без ефектни изблици. Величавост и естественост. Елегантна, прецизна, леко властна, с огромна вътрешна сила и не по-малко безпогрешен вътрешен компас, с ясни граници и огромен творчески заряд.

Красимира Стоянова е в родината си, за да представи на живо в зала „България“ нов албум с Моцартови арии от „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“, съвместно със симфоничния оркестър на БНР.

И този проект на оперната прима е образец на нейната класа като интерпретатор от световна величина. Олицетворение на нейния финес, примесен със стоманена опора, дисциплина, постоянство, скромност, дистанция, дискретност, емоция без слабост, увереност без арогантност, майсторство без показност. Тя е доказателството, че големите резултати идват след дълъг и качествен процес, който завършва с абсолютния комфорт на сцената.

Артистът свиква с това да пази гласа си, но много по-сложно е да опази себе си, заради провокации и изкушения, и заради света на операта, който се превръща в „един малко неприятен бизнес“. Казва ни го личност с изострено чувството за справедливост, опарена  от „философията на живота“. И опазена от вирусите му. И казващ ни, че в онзи свят там – необозримия, незримия, също има вируси, и те са много по-страшни: „Тогава телесните вируси са много лесни. Те са лесна жертва“...

Красимира Стоянова в разговор с Даниел Димитров – за комфорта на сцената, за критиците-статистици и за бъговете в света на операта, за модерните оперни творби и експериментите, за страха, за живота извън музиката и за рисуването. И още: Какво според нея най-често се премълчава в оперния свят, но всички знаят, че съществува. Защо в Европа външният вид на певиците е строго заклеймен. Кое е по-трудното – да пазиш гласа си или да пазиш себе си...

Има ли роля, която всички очакваха да изпеете, но Вие никога не поискахте, и защо?

- Да, това е Чо-Чо-сан от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. В края на живота си моят баща ме накара да му обещая, че ще я изпея. Но аз и досега считам, че тя не е за моя глас. Отказах три договора с тази партия, именно поради тази причина. Усещането ми за тази роля беше като спортист от тежката атлетика, който не работи в правилната категория килограми… Опитвам се да приемам репертоар, който да е подходящ за мен, така че не само да е добре за гласа ми, но и да го развива.

Споменахте комфорт, винаги ли го търсите на сцената?

- Винаги, защото без него чувствам, че нямам стабилност, почва под краката си, както се казва. Търся го по време на подготовката си, за да мога, по-късно, по време на спектакъл, да мисля за по-важните неща в работата си. Комфортът дава чувството за сигурност, въпреки сценичната треска, която всеки един от нас изпитва... Много често сценичната треска е в състояние да ни извади от сферата на работния ни комфорт. Трябва наистина много аналитична работа в техническо и психологическо отношение, за да не изгубим равновесието.

Някоя партия отключи ли ново ниво в техниката или в психологията Ви на изпълнител?

- Всяка една партия е предпоставка за това, тъй като провокира различни трудности. Не трябва да забравяме, че при оперните певци процесът на усвояване на една нова роля е доста сложен и многостранен. Не е просто една лесна песничка или приятна книга, които да си спомняме, след като сме прочели. Тук ние имаме нотен текст, либрето, което обикновено е на чужд език, трябва да се справим с наизустяването на всичко това, което не е никак малко като количество, да усвоим режисьорската идея, която не винаги е най-логичната, особено, ако е далеко от класическия прочит. По време на пеене е нужно да сме в постоянна връзка с диригента, оркестъра, колегите… Ние сме ограничени във времето, докато изпълняваме, нямаме право на паузи по наше усмотрение. Всичко това се изисква при всяка нова роля. Но аз много обичам това развитие, дава ми усещания за нов житейски опит.

Какво според Вас най-често се премълчава в оперния свят, но всички знаят, че съществува?

- Много интересен въпрос. При нас, на пръв поглед, всичко е открито – театър, музика, пеене… Но, може би, никой не си дава сметка колко сложно се постига всичко това, с цената на колко дисциплина, дори лишения. Нужна е крайна точност във всичко, което правим, без значение как се чувстваме, в какво настроение сме, дали не сме болни, дали костюмът ни е удобен, или диригентът дирижира оркестъра в силна динамика. Публиката желае да получи това, за което е дошла в залата.

Има обаче и друг момент – в последно време операта е станала един доста неприятен бизнес. Мисълта за изкуство като че ли все повече се измества. Свидетели сме на много нови социални течения, които невинаги са на базата на лоялната и колегиална работа, таланта и прецизната подготовка. Социалните медии все повече заемат основно място в живота на артистите и те като че ли са обзети от страх – че ако не са хиперактивни в тях, демонстрирайки непрекъсната дейност, публиката ще ги забрави, а директорите на театрите няма да ги ангажират... Често наблюдавам абсурдни ситуации, в които известни колеги се представят в унизително положение, само и само да се харесат на последователите си. Лично аз намирам това за доста странна тенденция.

Казвате, че има „нещо“, което не е наред. Това нещо гнило ли е, опасно ли е, или е просто някакво бъгче, което подлежи на поправка, защо му е нужна малко светлина?

- Не мога да определя дали „бъгчето" има нужда от поправка, или че ще съумеем да го поправим, но знам, че светът на операта е много променен. Дори, ако щете от гледна точка на външния вид на певците. Изискванията за външния вид на европейските певци стават все по-строги и е все по-сложно за млади, но не така „супер“ изглеждащи певци да си намерят работа, за разлика от американските, австралийските и южноамериканските певци, които се радват на много по-благосклонно отношение за външния си вид. Жените диригентки и композиторки все повече се налагат от мъжете, често, независимо от подготовката.

Аз като жена смятам, че ние, жените, имаме място навсякъде в живота. Но си мисля, че за мен би било под достойнството ми, ако печеля място за работа, без да съм доказала качествата си. От друга страна, до скоро това беше приоритет при мъжете и те бяха облагодетелствани в това отношение. Може би, сега везните са се наклонили на другата страна...

Как реагирате, когато критиката, основателна или не, Ви уцели в най-болезненото място?

- Кой обича да бъде критикуван, още повече неоснователно? Но дали днес има истински критици? И какво значи да направиш истинска критика, особено в областта на изкуството? То не е само да кажеш какво е било лошо, а да оцениш и доброто, тоест, да погледнеш критично или аналитично на определено нещо. Аз имам чувството, че днес все повече липсват истинските критици и сме свидетели на статистиците.

Какво Ви се иска да се промени в оперния живот в България, за да се развиват младите певци? Питам Ви като човек, който има отношение към младите.

- Да, много искам да помагам на младите. Ние у нас сме им длъжници в това отношение. Трябва да им се дава възможност за изява. Сцената учи! Но имам наблюдение, че нашите деца, които учат опера и са много гласовити и талантливи, до голяма степен им липсва музикална култура и култура в стилистично отношение. Ние, педагозите, освен техника, трябва да им преподаваме и оперна стилистика, да обогатяваме музикалната им култура, да ги насърчаваме да я развиват, като се запознават с повече музикални стилове, изпълнители, както и да изградим от тях конкурентни бъдещи оперни звезди, които да не забравят българската оперна традиция. България отново трябва да бъде в световния оперен елит!

Какви други грешки наблюдавате най-често при младите гласове?

- Това е общо разпространена грешка – почти всички от тях, слушайки в медиите записи на други певци, решават, че имитирайки ги, вече са успели да постигнат нужното. И така, вместо интерпретатори, се превръщат в имитатори.. Как ли са се учили навремето певците като Карузо и Аделина Пати без YouTube…?

Как се справяте с усещането, че публиката често очаква от певеца съвършенство, а човекът зад гласа също има право на слабост?

- Изобщо не съм сигурна , че публиката иска съвършенство... Тя просто очаква да е хубаво. Съвършенството е съвсем друго нещо. Всеки човек има индикатор, чрез който може съвсем реално и точно да прецени кое е добре и кое не е, кое го радва, кое го дразни и реагира на всичко това.

Има друг проблем, че днес хората са все по-малко подготвени, отивайки в оперната или концертна зала. Днес звуковият фон е доста по-различен, а и като че ли мислите на хората са доста променени. В това няма нищо лошо, разбира се, а и може би хората отново ще пожелаят да се потопят по-дълбоко в света на класическата музика. Аз съм оптимист, защото на всичките си концерти виждам много млади хора.

Все още ли нямате желание да пеете в модерна опера, като може би първо е добре да уточним какво означава модерна опера?

- Не съм казала, че не желая да пея в модерна опера, а че е важно каква модерна опера...

Ето, на прима виста ми хрумва да Ви попитам бихте ли пяла в опера на Албена Врачанска?

- Аз не познавам Албена Врачанска, но ако познавам музиката ѝ и тя ми хареса, бих пяла с удоволствие. Модерната опера не значи, че трябва да бъде музика, която звучи безумно неприятно, да бъде неслушаема, защото няма нито един мелодичен елемент, който да даде удоволствие на слушателя. Аз мисля, че модерна опера е тази, която е написана с модерни елементи и трябва да е интересна и слушателите да разпознават в нея много важни моменти от съвремието, което, в никакъв случай, не значи да звучи идиотски. Лошото е, че често точно така звучи днес модерната музика – оперна или класическа .

Има ли някой в живота Ви, на когото публиката дължи голяма част от Вашия успех, но за когото никой не знае?

- Нямам такива тайни... Мога да кажа, че за мен това е семейството ми – моят съпруг, а преди – родителите ми, баща ми, до голяма степен. Те винаги са били с мен, подкрепяли са ме. Аз съм щастлив човек в това отношение. Но няма как да не спомена моите учители, както и отделни личности, които са ми подавали ръка и са ми помагали в моя път.

Кое е по-трудното – да пазите гласа си или да пазите себе си?

- И двете са трудни. Да пазя гласа си е част от моята професионалната хигиена. Но да опазя себе си считам за много по-трудно. Човек се поддава много често на изкушения, на предизвикателства. Често се самозалъгваме и по отношение на чувството за справедливост. Защитаваш една кауза, даваш цялата си сила за нея, често и за други хора, а впоследствие се оказва, че всичко това се обръща срещу теб самия, било е напразно... Но в живота често е така, а и човек сам решава как да го живее, нали така? Това не значи, че човек трябва да се откаже от справедливостта – дори точно това е потвърждение, че тя трябва още по-здраво да се брани.

Как се справяте с това усещане?

- Мисля, че много хора преживяват този проблем. В същото време, като че ли принципно считам, че страхът е много сериозен фактор хората да не правят нищо. Другият фактор е леността, мързела...

Усещате ли страха на хората около Вас?

- Да, изключително силно, като антена съм... Това е неприятно усещане, защото се предава, но се оказва, че е едно от най-човешките чувства. Нужна е дистанцираност, за да не поемеш от страха на другия, но човешкият живот е пълен със страхове. Всъщност, на нас ни е нужно да се научим да ги преодоляваме, но май никак не е лесно. На сцената страха от другите се усеща изключително силно.

Има ли нещо извън операта, което поддържа гласа Ви жив и артистичното въображение будно?

- Природата. Нейното въздействие... Начинът ми на живот, желанието да се запазим здрави, добри... Начинът ми на мислене, все се опитвам да го опитомя, да се опозная, макар че не ми е лесно, но се надявам, че до края на живота си все ще успея. Обичам и да рисувам.

Какво рисувате?

- Природата, лица, неща, които ми харесат. Обичам акварела, но не съм добра в тази техника. Считам, че е висш пилотаж. Имам чувството, че акварелистите са много фини и изтънчени... Мисля си, че маслената техника е по-лесна, или поне аз така си мисля, добре че някой от големите художници няма да прочете думите ми... Обичам много графиката, цветните моливи... Човек се изразява по толкова различни начини, всичко е свързано с вътрешната му проблематика... Така е чрез музиката, поезията, рисуването, дирижирането... Но, за съжаление, напоследък рядко ме спохожда музата за рисуване.

Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?

- О, не знам. Може би, за това трябва да попитате хората около мен. Но си мисля, че съм човек с нелесен характер …

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича живота... Който обича... Хм, какво обичам?... Природата, музиката. Честно казано, обичам толкова много неща. Обичам света!

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK