Да очакваш първото си дете е сред най-вълнуващите моменти от живота на всяка жена. Да подготвяш дома си за него, да се постараеш да му осигуриш комфортна, уютна среда и безгрижни дни вкъщи, е не по-малко емоционално през деветте месеца.

Пиша не като майка, която е изпитала чувството, а като жена, която може да си го представи. Знам, че бих направила всичко по силите си, за да бъда добра майка. Ние, жените, сме грижовни и всеотдайни – такава е природата ни. Но майките – те притежават особена, дори нечовешка сила, с която могат да преобърнат и света, ако се наложи.

Росица Петрова го е направила някога, за да промени живота на сина си. Нейната вдъхновяваща история намира своето място в поредицата ни „Жените на България“.

Снимка: Евгений Милов

Като всяка бременна жена, преди 16 години, тя прави цялостен ремонт на жилището, в което трябва да посрещне детето си. Искала е всичко да бъде ново и свежо, без да си дава сметка какво ще й струва това няколко години по-късно.

„Всичко започна с раждането на сина ми. Отглеждах го по всички съвременни природосъобразни начини, за да расте здрав, но той боледуваше често – дишаше трудно, развиваше често бронхит, не можеше да спи спокойно, правеше алергии“, разказва Росица, която започва да търси причина за състоянието му.

Снимка: Росица Петрова, личен архив

По онова време тя работи като архитект, което изисква да бъде запозната с актуалните тенденции за строителството и дома. Случайно, а може би не, един ден тя попада на статия за летливите органични съединения в мебелите.

Всички знаем, че мебелите ни, или поне по-голямата част от тях, не са изцяло изработени от естествени материали. По тях има бои, лепила, лакове и продукти от химия и синтетика. Колкото повече обаче Росица навлиза в детайлите по темата, толкова повече осъзнава кое отключва проблемите на сина й.

„Разбрах, че домът, който съм създала за него, е изключително токсичен. Детето ми страдаше заради средата вкъщи“, споделя Росица.

 

Без да се замислят, тя и съпругът й тогава, продават жилището си, оставят и всички мебели в него, за да създадат нов, безопасен дом. Когато стигат до интериорната част, разбират, че вариантът да поръчат нови мебели, не е решение.

Снимка: Евгений Милов

„Нямахме избор, затова запретнахме ръкави и си изработихме мебелите сами. Тогава стигнах и до темата за вълната, която не само, че е с естествен произход, но не трябва да преминава през каквато и да е обработка, освен пране“, казва Росица.

Меката мебел с вълна, която намира извън България, също не е била алтернатива заради високите цени, непосилни за семейството. Усилията обаче дават резултат и още през първата нощ в новия дом синът й диша и спи нормално. Алергиите и бронхита са в миналото, но този голям личен успех за Росица дава началото на Home of Wool.

Снимка: Евгений Милов

„Нямах идея за собствен бизнес. Не предполагах в какво може да се превърне дългогодишната ни семейна битка. Смятах да развия тази страст като странично занимание за собствено удовлетворение, но видях необходимостта от подобни продукти, които да променят и други животи“, споделя Росица.

Идеята се развива бързо, междувременно тя напуска компанията, в която работи като архитект в продължение на години. Слага край на кариерата си, но го прави с непоклатимата вяра, че е взела най-правилното решение и че то е за добро. Годината е 2014-та, а образованието и опитът й позволяват тя да създаде дизайн, който да я отличава на пазара.

„Бях щастлива, че се появи нова възможност. Просто я грабнах“, казва тя, докато се усмихва. И по всичко личи, че е щастлива от избора, който е направила.

Казва, че все още се учи как да бъде собственик на бизнеса си, как да ръководи екип, но работата й я вдъхновява, а хората, които са в екипа й, са преди всичко приятели и съмишленици в идеята на компанията.

Споделя също, че не си задава цели, не прави планове, животът й не се случва по учебник, а действа по интуиция. Дори не е мечтаела някога да бъде архитект – решила е да послуша баща си, който е настоял тя да тръгне по този път.

Снимка: Евгений Милов

Съветите, които е получила от него обаче, следва и до днес, а също ги предава и на сина си. Най-важното послание е, че нищо не е даденост в живота ни и всеки един стремеж или мечта изискват нашите усилия, търпение и воля.