„Работя като адвокат не само на територията на България, но и активно в сферата на международното право. Това вече е почти 20 години от професионалния ми път“, споделя адв. Йорданка Бекирска, специалист по семейно и международно право в рубриката „Жените на България“.

Зад професионалния опит стоят десетки сложни казуси, различни юрисдикции и ежедневна работа с хора, изправени пред едни от най-тежките моменти в живота си.

„Ежедневно ми се налага да работя с различни нормативни бази и различни юрисдикции. Законите не са конструирани по един и същи начин във всяка държава. Дори когато говорим за общото европейско право или международните конвенции, винаги има специфика, която трябва да бъде отчетена.“, признава тя.

Според нея обаче истинското предизвикателство не е в нормативните актове, а в хората зад тях.

Адвокатката е избрала да се специализира в семейното право - сфера, която засяга всеки човек от раждането до края на живота му.

„Семейното право е много близо до нас. То присъства във всеки етап от живота ни - от създаването на семейство до наследствените отношения. Хората обаче най-често идват при мен в момент на тежка емоционална криза.“, казва тя и добавя: „Не работя леките казуси. Работя тези, при които всичко вече е стигнало до точката на разпад - в отношенията, а понякога и в съдебната зала.“

Именно затова първата задача често не е юридическа: „Преди да започнем да решаваме проблема, трябва да върна спокойствието на човека срещу мен. Да му вдъхна увереност, че има решение и че не е сам в тази ситуация.“

Най-чувствителната тема в практиката на адвокатката са споровете, свързани с деца и родителски права. Адвокатката отчита тревожна тенденция - все повече двойки се разделят във все по-ранен етап от родителството.

„Говорим за деца в бебешка възраст. Срещам случаи, в които родителите се разделят още по време на бременността или непосредствено след раждането на детето.“, добавя тя.

По думите ѝ това има дългосрочни последици, които често остават невидими години наред.

„Тези деца никога не виждат родителите си заедно. Никога не виждат любовта, която ги е създала. А последствията от това се проявяват много по-късно – когато вече са възрастни.“

Според нея най-голямата грешка е детето да бъде използвано като инструмент в конфликта между родителите.

„Травмата не идва от самата раздяла. Тя идва от начина, по който родителите са се разделили. Ако останат добър родителски екип, дори след края на връзката си, последствията за детето могат да бъдат минимални.“, казва Бекирска.

Сред тенденциите, които адвокатката наблюдава през последните години, е увеличаването на двойките, които избират съжителство без сключен граждански брак. Около 60% от двойките живеят без брак. Това е сериозна социална промяна, но законодателството все още не е дало адекватен отговор.

Зад успехите в съдебната зала стои и едно постоянно предизвикателство - балансът между професионалния и личния живот.

„Всеки мой казус е отделен свят. Всяко дете, за чиито права се боря, е отделна вселена. С моите доверители често изграждаме близки отношения. Те преминават през труден период и имат нужда да знаят, че някой е до тях.“, споделя адвокат Бекирска.

Именно затова балансът остава най-голямото ежедневно предизвикателство: „Опитвам се да намеря границата между работата и времето за моето семейство, моите деца, съпруга ми, родителите ми и самата мен. Това е процес, който не спира.“

Освен с професионализма си, адвокатката прави впечатление и със своята визия. За нея външният вид не е въпрос на суета, а на отношение към самия себе си: „Тялото е нашият дом. Ние живеем в него всеки ден и затова грижата за него е задължителна.“

Тя вярва, че визията изпраща послания както към околните, така и към самите нас: „Не се грижим за външния си вид заради някой друг. Правим го за себе си. Това е въпрос на самодисциплина, уважение и грижа към собствената ни личност.“