Милиони семена от домати обикалят Земята повече от 32 000 пъти, преди да се върнат непокътнати през 1990 г. След това НАСА ги превръща в мащабен научен експеримент с участието на милиони ученици.
Семената, изпратени от НАСА в Космоса през 1984 г., се завръщат на Земята шест години по-късно – през 1990 г., след което са раздадени на ученици в специални комплекти за отглеждане на растения. Зад тази необичайна история стои космически експеримент, който и до днес остава сравнително малко известен.
Целта е да се установи дали продължителното излагане на условията в Космоса ще повлияе върху покълването на семената и последващия растеж на растенията. Първоначалният план обаче претърпява сериозна промяна заради едно от най-тежките събития в историята на американската космическа програма.
Един обещаващ експеримент
Проектът носи името SEEDS - съкращение от Space Exposed Experiment Developed for Students („Експеримент с излагане в Космоса, разработен за ученици“). В него участват централата на НАСА, изследователският център „Лангли“ и американската компания за семена George W. Park Seed.
Идеята е сравнително проста - една група семена да бъде изпратена в Космоса, а друга да остане на Земята. След това двете групи идентични семена трябва да бъдат раздадени на училища, където учениците да ги засадят едновременно и да сравнят резултатите.
Всичките 12,5 милиона семена са от сорта домати Rutgers California Supreme, разпространен по онова време в САЩ. Използването само на един сорт е важно, тъй като по този начин се избягва възможността генетичните различия между растенията да изкривят резултатите.
Семената са изпратени в Космоса на борда на Long Duration Exposure Facility (LDEF) – цилиндрична конструкция с 12 страни и тегло около 9,7 тона. Съоръжението е проектирано да остане в орбита, докато прикрепените към външната му повърхност експерименти са изложени на вакуум, радиация и микрометеорити.
LDEF няма собствена двигателна система или възможност за производство на електроенергия. Планът предвижда платформата да бъде освободена в орбита от една космическа совалка и впоследствие прибрана от друга. На борда ѝ има десетки експерименти от различни държави, а семената са само част от тях.
Космическата совалка „Чалънджър“ извежда LDEF в орбита на 7 април 1984 г. по време на мисията STS-41-C. Първоначално платформата трябва да бъде прибрана около година по-късно при предварително планирана мисия.
Две години след извеждането ѝ обаче „Чалънджър“ се разпада 73 секунди след изстрелването си на 28 януари 1986 г. Загиват и седемте членове на екипажа. След трагедията полетите на американските космически совалки са преустановени, а планираните мисии - реорганизирани.
Шест години вместо една
Тъй като LDEF няма двигатели, с които да коригира траекторията си, платформата постепенно започва да губи височина заради съпротивлението на разредената атмосфера, която съществува дори на стотици километри над земната повърхност.
През следващите години орбитата ѝ се снижава до около 280 километра. Когато мисията за прибирането ѝ най-накрая пристига, според описанието на проекта платформата е само на седмици от навлизане в земната атмосфера и разрушаване. Ако това се беше случило, заедно с нея щяха да изгорят и 12,5-те милиона семена.
На 12 януари 1990 г. космическата совалка „Колумбия“ улавя LDEF по време на мисията STS-32 и я връща на Земята заедно с непокътнатите семена.
Така вместо първоначално планираната приблизително една година те прекарват 69 месеца в орбита - почти шест години, през които извършват над 32 000 обиколки около Земята.
През цялото време семената остават запечатани в контейнери. Те не са засаждани или отглеждани в орбита и нито едно от тях не покълва в Космоса. Експериментът се състои именно в продължителното им излагане на космическата среда, включително на слънчева радиация, космически лъчи и микрогравитация.
Комплекти за милиони ученици
След завръщането на семената започва образователната част на проекта, както е предвидено още при неговото създаване.
Според образователен доклад на НАСА около 132 000 комплекта за засаждане са раздадени на преподаватели в приблизително 40 000 училища. В проекта участват около 3,3 милиона ученици.
Инициативата обхваща всичките 50 американски щата, окръг Колумбия и още 30 държави по света. Включват се участници от предучилищна възраст до университетски студенти.
Всеки комплект съдържа две групи семена. Едната е прекарала почти шест години в Космоса, докато другата е съхранявана за същия период в контролирана среда на Земята.
Втората група служи като контролна. Така учените могат да установят дали евентуалните различия се дължат именно на престоя в Космоса, а не на сорта на доматите или на начина, по който са били засадени.
В комплектите има и формуляри, в които учениците да записват наблюденията си.
Какво показват резултатите
Участниците следят колко от семената покълват, колко време е необходимо за появата на първите кълнове и как се развиват растенията през следващите седмици. Те записват още как изглеждат цветовете, как се образуват плодовете и в какво състояние са листата и стъблата.
Събраните данни са изпращани обратно на НАСА, която ги обобщава и анализира. Агенцията получава близо 8000 доклада, подадени от цели класове.
Предварителните данни показват 73,8% кълняемост при семената, прекарали времето си в Космоса, срещу 70,3% при тези, останали на Земята.
При изпитванията през първите шест месеца след завръщането космическите семена покълват средно за 8 дни, докато на земните са необходими средно 8,3 дни.
Наблюдава се и тенденция растенията от семената, престояли в Космоса, да растат по-бързо през първите три-четири седмици. След този период обаче растенията от контролната група наваксват.
В заключението от проекта не са установени съществени общи различия между двете групи растения или между плодовете им. Малките първоначални предимства на космическите семена не се запазват до края на жизнения цикъл.
SEEDS се превръща в един от най-мащабните научни проекти, провеждани някога в учебни класни стаи с материал, излаган на условията в Космоса - както по брой участници, така и по географски обхват.
В крайна сметка експериментът показва, че почти шестгодишният престой в Космоса не води до трайни видими различия при доматените растения. Но проектът дава на милиони ученици рядката възможност сами да участват в реален експеримент, свързан с космическите изследвания.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
