Грижата за здравето не трябва да започва, когато проблемът вече е налице. Превенцията, движението, сънят, управлението на стреса и социалната активност са сред основните стълбове на дълголетието. А най-важната промяна може да започне с малки ежедневни навици.
„Не сме научени на превенция и профилактика. Свикнали сме да обръщаме внимание на проблема, когато той дойде при нас или вече е твърде късно“, казва експертът по дълголетие Весела Тончева-Шенк в рубриката „Жените на България“.
Според нея една от големите грешки по отношение на здравето не е толкова медицинска, колкото културна. Българите често са склонни да издържат на напрежението, да пренебрегват симптомите и да отлагат грижата за себе си. Особено силно това се наблюдава при жените.
„Българската жена е много устойчива жена. Тя търпи в името на семейството, на това да се погрижи за децата.“, споделя тя.
Весела обръща внимание на парадокса, че една жена може веднага да потърси лекарска помощ за детето си, но да отложи собствените си симптоми с мисълта, че „сега има по-важни неща“.
„Ти, за да се грижиш за цялото семейство, трябва да си обърнеш внимание първо на себе си“, подчертава тя.
Друг дълбоко вкоренен стереотип е схващането, че след 40, 45 или 50 години човек неизбежно навлиза в старостта. Според експерта това разбиране трябва да бъде променено: „Старостта не е нещо, което е неизбежно и не е нещо, което е лошо. Старост е радост.“
Развитието на медицината на дълголетието поставя все по-голям акцент върху това как човек може да запази здравето и функционалността си в по-късните години.
„Добрите години могат да бъдат и на 50, и на 60, и на 70, и на 80“, казва тя.
От какво започва истинската грижа за себе си?
Преди конкретните режими, изследвания и медицински подходи стои нещо много по-просто - човек да има причина да се грижи за себе си.
„Докато човек има надежда и любопитство в себе си, той ще положи грижа за себе си“, казва експертът. Тя свързва това разбиране с японската концепция за икигай - намирането на целта, която дава посока и енергия: „Ти трябва да имаш цел, да имаш любопитство, да имаш причина утре да станеш и да се погрижиш за себе си.“
В съвременния подход към уелнеса и дълголетието се открояват шест основни направления:
- здравословно хранене;
- достатъчно движение и активен начин на живот;
- качествен сън;
- управление на стреса и ментално здраве;
- социален живот и активност;
- превенция на зависимости.
Според експерта разликата между традиционното разбиране за уелнес и новия подход е все по-силната роля на науката. Този уелнес е в основата на дълголетието и на медицината за дълголетието.
Вече не става дума единствено за релакс, спа процедури и моментно усещане за комфорт. Все по-често се измерват различни показатели - например VO₂ max, биомаркери, глюкоза и подобни.
Идеята е първо да се измери състоянието на организма, а след това да се предприемат конкретни действия. „Каквото и да правим, ние можем да измерим и трябва да го измерим и да видим дългосрочния ефект“, казва тя.
Самата експертка признава, че не се стреми към абсолютна перфектност. Тя описва подхода си с правилото 80/20 - през по-голямата част от времето да се придържа към здравословните навици, но да си позволява и отклонения.
„Дълголетието започва с малките ежедневни навици.“ Според нея именно малките стъпки са по-устойчивият начин за промяна.
„Когато се опиташ да направиш някакви резки промени, е много по-вероятно да не успееш. Защото стресът за организма е голям.“, категорична е тя.
Затова вместо драматични промени тя препоръчва постепенност и постоянство.
Сред шестте стълба именно управлението на стреса се оказва едно от най-големите предизвикателства: „Ние не можем да избягаме. Стрес винаги ще има. Въпросът е ти как отговаряш, твоето тяло как реагира на стреса.“
В разговора се прави разлика между хроничния стрес и краткотрайния стрес, който организмът може да използва като стимул за адаптация. В тази връзка се споменава и концепцията за хормезис — въздействие на малки дози стрес, към които организмът постепенно изгражда устойчивост.
Сред практиките, които са посочени като примери, са дихателните техники, студените душове и контрастните терапии. Основната идея отново е същата: малки, редовни действия, които постепенно се превръщат в навик.
Една от ключовите идеи в съвременната концепция за дълголетието е разграничаването между хронологична и биологична възраст. Хронологичната възраст е броят години, които човек е живял. Биологичната възраст се използва като ориентир за състоянието и функционалното стареене на организма.
„Ние не можем да променим хронологичната възраст, но в основата на дълголетието стои усилието ние да намалим нашата биологична възраст.“, твърди експертът. Целта не е просто човек да живее повече години, а да запази по-добро здраве и функционалност през тези години.
Според експерта научният уелнес е голяма тенденция, която постепенно променя начина, по който хората възприемат грижата за здравето. Вместо уелнесът да бъде свързван основно с масажи, басейни и релакс, все по-голямо значение придобиват измеримите показатели, персонализираните протоколи и проследяването на резултатите.
Посланието на Весела Тончева към българките е категорично: „Не чакайте около вас всичко да се срине, за да се погрижите за себе си. Грижата за себе си не трябва да бъде последна в списъка със задачи, след грижата за децата, партньора и родителите. Не е нужно да стискате зъби и да чакате някой друг да се погрижи за вас. Направете първата стъпка, бъдете проактивна.“
Дълголетието, подчертава тя, не означава просто повече години живот. То включва и качество на живот, финансова стабилност и независимост.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
