В Якоруда чевермета не се въртят. Прави се курбан за здраве и късмет

Интересна гледка е това, което вижда човек, когато ден преди Гергьовден попадне в църквата “Св. Св. Кирил и Методий”. Първо го посреща гледката на много жени, които са направили цяла бригада, за да белят лук, моркови и други зеленчуци. На фона на тяхното усърдие виждаш мъже, които са се захванали да подсигурят и агнешкото. Всъщност доста агнета чакат реда си в близка кошара, за да бъдат част от празничния курбан.

Всеки се е захванал с неговата работа, само млада госпожица къса цветенца пред кошарата и ги дава на агнетата. Това детско вълнение винаги ще го има. Още навремето в един разказ на Иван Хаджийски за  Гергьовден в Троян е описал тези вълнения. Сълзите на децата и заканите, че никога няма да дадат агънцето, колкото и пердах да им коства това.

Пред казаните

Снимка: Ладислав Цветков

Естествено, това е само част от разказа. После Хаджийски описва другите вълнения около този празник, дълбоко залегнали в нашия бит и култура. Той описва онзи патриархален Гергьовден на събрали се млади и стари. На вълненията и откраднатите погледи. На разказите и атмосферата на споделяне на всичко, в това число и на вкусно опеченото агне, което след дългата зима и оскъдна и еднообразна храна е огромна радост за всички. Времето на задругата и патриархален бит са си отишли, но така или иначе традицията все още е жива.

Така е и в Якоруда, където чевермета не се правят, а курбан. Докато тече приготовлението, виждам отец Данаил, който активно участва в приготовлението. Естествено разговорът се върти около традицията и не се ли притеснява, че всичко това се случва в двора на църквата. Според него далеч по-важно е това, че млади и стари са тук и са заедно. По негови думи тази традиция е от много години и това, че живеем в модерни времена не е повод да се изостави тя. 

В казаните вече има дреболии

Снимка: Ладислав Цветков

За много приказки време няма и отчето лично помага в закачането на вече приготвените агнета. Ако не обичате подобни гледки, особено докато се колят животните, по-добре е да правите нещо друго на това място. За местните хора обаче това не е нищо кой знае какво. Да си призная, и аз не се впечатлявам. Най-вероятно това би притеснило онези, които изцяло заживяха в молове и гледат на света през тъмните стъкла на автомобилите, докато пътуват някъде. Това е личен избор и той няма нищо общо с онзи живот извън големия град. Там животът си върви и често пъти дори твърдения за това, което се случва там, са доста изопачени.

Момчетата не се впечатляват

Снимка: Ладислав Цветков

Доста от тези агнета са ни дарени от мюсюлмани. Ние тук не се делим ми казва Отец Данаил. Това е празник, а курбанът не е просто храна, а традиция, част и от нашия църковен живот. Затова когато на празника всеки си вземе от него, нека не мисли за храна, а за силата на вярата. Това са последните му думи и той се захваща рамо до рамо с останалите за да успеят за празничния ден.

Оставям го и отново се сещам за Иван Хаджийски и написаното от него за Гергьовден в Троян. Ако не сте го чели, го прочетете. Вълнуващо описание на традициите, които са си наши.

Какво казва още отец Данаил - вижте във видеото: