По наличие на гори България е на средно европейско ниво. Някога това не е било така и у нас са залесявани огромни територии.
Все още има хора, които полагат грижи за горите и не гледат на тях като средство за добив на дървен материал.
„В миналото колегите са стопанисвали гората и така. И сега ние се опитваме да я пази, и да я поддържаме в същия тон“ казва лесовъдът Сюлейман Скиндеров.
„Не е лесна, защото по нея си има доста работа. Стопанисването на гората си има доста работа“, допълва колегата му Тодор Марков.
„Гората сме я взели на заем от нашите внуци. Не ние да я използваме, а да я оставим на тях“, казва Здрав Камбошев.
„Живот без гората... Гората и населението, гората и обществото са взаимно свързани. Едното без другото не може“, споделя Мехмед Масов.
В средата на миналия век у нас е извършено мащабно залесяване. Повечето от местата, където днес виждаме гори, са били голи площи. Всичко е направено с много труд. Въпреки постоянните сигнали за посегателство над горски площи, лесовъдите у нас полагат грижи.
„Самата фиданка се отглежда поне три години. Окопаване, рязане на трева, за да се получи дървесно насаждение от желания вид“, обяснява Здрав Камбошев.
Една от най-важните функции, която играе гората и местата, които са залесени, е да не се допуска ерозия, която ще превърне площите в пустиня.
„Ние от тук нататък трябва да мислим как тази гора да изглежда като структура, като видове за да бъде по-устойчива на климатичните промени. И това ни кара ние лесовъдите да се замисляме кои да са дървесните видове“, казва лесовъдът Александър Дунчев.
„Ако днес тук растат борове и букове, то ние при нарушения в резултат на пожар, снеголом или друга причина, ние ще трябва да засаждаме през следващите 50-60 години дъбове, за да може да имаме гора, която е по-устойчива на климатичните промени“, обяснява Дунчев.
„Тук са едни от най-хубавите гори на Родопите. Може би тук е традиция в този регион - Гърмен, Сатовча, Места, да се поддържат тези гори. С воденето на сечите ние подпомагаме гората, но обществото малко по друг начин възприема това нещо. Като се каже сеч, похабение, унищожение и т.н.“, казва Мехмед Масов.
„В момента правим есенна почво подготовка и залесяване на фиданки от космат дъб. Тук площта е 320 декара, ние залесяваме 176 декара“, обяснява лесовъдът Вера Станишева.
Споделя, че се ядосва, когато чува да „Вие, горските, изрязахте гората и не залесявате“, а не е вярно. Ние всяка година залесяват над 3000 декара, а тази година сме планирали дори повече около 4000 декара“.
„Космат дъб имаме около 250 хиляди броя, готов за засаждане в горско стопанство Рила и там където е необходимо“, съобщава лесовъдът Георги Кабзималски.
„Не знаят за нас лесовъдите, че за нас на първо място е природата, а не ползването на горите, защото гората не е само дървесина. Гората е многокомпонентна“, казва ръководителят на горското стопанство Симеон Манолчев.
Споделя, че „няма нещо, което да не обичам в професията. Всичко свързано със залесяването, дърводобива и животните, които са неизменна част от гората и ние трябва да ги защитаваме“.
„За нас лесовъдите е важно да се види - възобновяването. Това е индикатор за добре свършена работа след мероприятие в случая главна сеч“, казва Симеон.
Едно интересно място е доста показателно за думите му. Там е имало борова гора, която е нападната от корояди. Впоследствие е извършено залесяване с бял и черен бор, но също така и с космат дъб.
На това място и самата природа показва, как ще изглеждат горите на бъдещето. Ще преобладават видове като космат дъб и цер. Защото тези видове са по-устойчиви при едно засушаване в климата.
Природата си знае работата, а нашият живот е кратък на фона на живота на гората. Никога не трябва да забравяме, че гората е един от най-ценните ни ресурси, които трябва да пазим.
