Как с малки редакции в текста може да бъде подменена националността на героите в някои от най-обичаните български книги?
След години на забрана книгите на Димитър Талев вече се издават и в Македония. С някои корекции.
Сравнихме оригинала на романа „Илинден“ от известната му четирилогия с едно от тамошните издания.
В текста Талев описва страха в местното население, с думите: „В Битоля имаше българи, гърци, власи, турци, евреи и всеки по своему приемаше тия страшни думи“. Според македонското издание обаче, „во Битола“ е имало не българи… а „македонци“.
Подмяната не спира дотук. В глава шеста на романа, който ни пренася в годините на освободителните борби в Македония, българският класик пише, че хората в района на Охрид използвали една и съща дума за „бомба“ и на турски и на български. След превода местните вече не говорят български, а езикът става просто „наш“.
През годините книгите на Талев претърпяват различни редакции от местните издатели. Думите „българин“ и „български“ не просто са заменяни с „македонец“ и „македонски“ – изчезват и цели пасажи. Пример е диалогът между Гоце Делчев и генерал Данаил Николаев в София от романа „Илинден“:
„- Вие там не сте ли българи бе?“, пита председателят на Върховния Македонски комитет.
„- Българи сме!“ – отговаря воеводата.
От страниците на македонското издание става явно, че преводачът е пропуснал да забележи тези думи на историческите фигури, пресъздаден от Талев.
Съдбата на Димитър Талев е изпълнена с драматични парадокси. Българските комунистически власти обвиняват писателя в шовинизъм заради отказа му да подкрепи партийната линия за създаване на македонска нация в изконни български територии. Затова последователно той е изпратен в Централния софийски затвор и лагерите на смъртта – Бобовдол, Куциян и Богданов дол, а по-късно е изселен в Луковит.
„Обичаш родината си, казваш, че Охрид е български, толкова български, колкото е Търново... И те обвиняват в шовинизъм. Защото нашият народ изглежда страда от някакъв национален нихилизъм“, коментира преди време синът на писателя – Владимир, в „bTV Документите“.
„Не може да се даде отговор каква е тая всеобразна болест на българския дух. Тоя нихилизъм. Как може да се обясни едно предателство? Как може да се обясни едно национално душевно падение?“, пита Талев-син.
„Целокупна България беше целта на нашето семейство, на татко. Целокупна България. Възвръщане на Македония в нашите предели“, казва той.
И днес думите на писателя раждат парадокси. Десетилетия по-късно книгите му са обвинявани в провокация на „патриотично-шовинистки емоции“. Този път от македонска страна.
Същевременно домът на Палисламовия род в Прилеп, в който през 1898 г. е роден Димитър Талев Петров Палисламов, е за продан. Старата семейна къща на ковача Тале и жена му Донка днес е разделена между две семейства. От родния дом на обичания писател са запазени само прозорците на втория етаж и каменната чешма. Собственичката Снежана Аческа години наред предлага къщата на българската държава, за да бъде превърната в музей. И от години получава отговора: „сега ще стане, после ще стане“. „И досега, както виждате, не е станало – казва Аческа. – А знаеш ли какво значи в центъра на Прилеп да има България своя територия. Не знам защо никой не го обмисли това?“.
Днес вече никой не живее в старата Талева къща. А Снежана не иска да разкаже защо, въпреки обещанието да излъчим разказа ѝ.
„Ще се излъчва, обаче и стените имат уши, знаете. Направо, нашата държава ни изгони. Мога толкова да кажа за това. Политиките ги правят нещата – движат света – я напред, я назад“, казва тя.
Без значение накъде ще поемат България и Македония страни след подписването на договора за добросъседство, Димитър Талев отдавна е написал своето верую по македонския въпрос: „Докато я има България, ще я има и Македония“.
Вижте повече във видеото:
През 2001 г., когато баща ми се сдоби от познати от Македония с изданието на „Илинден“, което показахте, той се обърна към Министерството на външните работи, но от там казаха, че това е частен случай, разказа той.
Един кандидат член за Европейския съюз най-брутално наруши авторските права и превежда на език, който никога не е бил признат от дядо ми, посочи той.
И чичо ми не можеше да допусне, че след всички репресии министерството на демократична България отказва да защити български класик, посочи той.
Климент Талев за пореден път призова държавата да потърси отговорност за тези нарушения.
През 2018 г. предстои 120-годишнина от рождението на Димитър Талев, затова ще се организира подписка на български академици, с която да се поиска България да откупи къщата, за да направи културен център, огнище на българщината, каза гостът.
На въпрос как приема договора за добросъседство между двете държави, той отговори, че „с особено мнение“. Това наистина е хартия, но там, с много усилия все пак има клауза да се спре антибългарското действие. От тук нататък зависи и от дипломацията и добросъседските отношения, посочи Климент Талев.
Може би с този договор и повече настойчивост ще успеем да подтикнем тези македонци, които са плод на коминтерна, да преживеят своя катарзис, добави той.
Вижте целия разговор във видеото:
