Македонец ли е Никола Вапцаров?
В навечерието на подписването на договора за добросъседство между България и Македония bTV ще излъчи поредица от уроци по история от Македония. Няколко пъти вече премиерите на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев публично отклониха неудобните въпроси за общото ни минало с думите, че „историята трябва да бъде оставена на историците“.
Направихме точно това – срещнахме се с водещите историци и езиковеди в Македония, прочетохме учебниците и книгите по спорните точки от историята и литературата, разгледахме музеи и документи. Целта ни е да разберем какво учат децата край Вардар и откъде идват напластяваните с десетилетия разделение и омраза.
Официалната македонска историография няма никакво съмнение, че роденият в Банско поет Никола Вапцаров е македонец.
Едно от неговите най-известни стихотворения – „Земя“, започва така:
Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
То край Вардар би звучало така:
Таja земja
сега що jа чекорам,
Таja земя
во пролет що ja буди jугот,
Таja земja
своja не ja знам.
Таja земja
простете е туг’я.
Но не е само той – поети като Атанас Далчев и писатели като Димитър Талев са част специалната македонска наука за т.нар. „двудомни писатели“.
Неин основоположник е проф. Васил Тоциновски – писател, историограф и литератор.
„В македонската традиция и приемственост имаме автори, по потекло македонци, родени в Македония, а дори и да не са родени в Македония – тяхното потекло е македонско. Живеейки в други среди, където са съществували, те се формирали и образовали на езика на своята нова земя. Но тяхната единствена, голяма книжовна любов останала Македония и македонците“, обяснява проф. Тоциновски.
Ако не се разбира веднага, повечето от т.нар. „двудомни писатели“ на Македония всъщност са българи.
Това са автори, родени и живели в България, писали на български език, но изследвани и публикувани като македонски.
Списъкът може и да изненада – освен изброените по-горе творци, повод за македонска гордост пред света са Симеон Радев, Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и целият Македонски литературен кръжок в София (част от който е и Вапцаров).
„Те застъпват идеята, че създават македонска национална литература (…) Никола Вапцаров е, аз бих рекъл, една икона. Автор, който точно и изрично пее как е и какъв е“, продължава с обяснението си проф. Тоциновски.
Проф. Тоциновски е познат в Македония като награждаван писател и критик.
По-малко известната обаче е работата му за бившите югославски служби, посветена на „организираното, систематично следене и противопоставяне на неприятелската активност по линия на македонския национализъм и сепаратизъм“. А от документите, които осветяват секретната дейност на Тоциновски (агент „Гогол“) става ясно, че той е изпълнявал задачи и на територията на Народна Република България.
В новия Музей на македонската борба в Скопие пък има 153 восъчни фигури – от Яне Сандански до Гоце Делчев, през Мара Бунева и Иван Михайлов.
Снимането в него е забранено, но bTV се сдоби с кадри от туристическа обиколка, която достига и до фигурата на „македонския поет“ Вапцаров.
Всеки български ученик, застанал пред нея, ще остане изненадан – в музеите, училищата, и в самите стихосбирки на Вапцаров тук пише, че „…знаменитият македонец Никола Вапцаров е застрелян не като изявен комунист, защото такива са били десетки в този голям процес. А е убит преди всичко като изразено ангажиран македонски национален деец, като един от най-изтъкнатите активисти на Македонския литературен кръжок“.
„Те са преследвани заради македонизма. Това е (…) и Вапцаров, и Антон Попов, и Атанас Романов. Никола Вапцаров навсякъде е казвал, че е македонец. Аз ви говоря за документи. Съществуват само два полицейски документа при разстрела, в които пише, че е българин“, твърди още Тоциновски.
На финала на този урок от Македония ще научим, че преди да бъде разстрелян от „подивялата фашистка сган на Цар-Борисова България“ той оставил в ръката на съпругата си Бойка листче със заветните стихове:
„Но в бурата пак со тебе ке сме,
Народе моj, зашто си се сакавме!“
„Пред тази истина мълчат и боговете“ – е коментарът на Тоциновски.
В предаването „Тази сутрин“ по bTV Мая Вапцарова, племенницата на поета, коментира, че изобщо не може да се говори дали подлежи на съмнение националната принадлежност на Вапцаров.
За аргументите на македонските историци тя каза: „Какви документи, когато той не е ходил въобще в Македония? Да, баба ми Елена е била учителка в Струмица, но, за съжаление, той не е отишъл до там“.
„Изглежда от доста дълго време, над 100 години може би, България не е излязла с точна национална стратегия по отношение на македонския въпрос – каза Вапцарова. – Особено сега, при подписването на споразумението за добросъседство, такава стратегия е изключително необходима. Може би по-напред трябваше именно стратегията да излезе, а след това да се започне пътят към това сближаване“.
Според нея това ще е поредният договор, който подписваме. Той може да реши проблема между двамата лидери – Бойко Борисов и Зоран Заев, но „за хората… кой от хората ще го прочете?, каза още Мая Вапцарова.
Вижте повече във видеото:
Има няколко точки, на които да се обърне внимание, като чл. 8 и 11. Те разписват това, че България и Македония ще създадат две общи комисии, които ще работят в сферата на образованието, културата и изчистването на проблемите с общата ни история. Чл. 11 може да се тълкува като отказ на Скопие да има претенции за македонско малцинство у нас, посочи той.
Георгиев добави още, че в Македония съществува цяла митология, която в последните години се дължи на това, че бившото правителство имаше цялостен контрол върху медиите, довел до тотално изкривяване на реалността.
Очаквайте следващият урок от Македония в петък – той ще е посветен на Димитър Талев.
