Мариана Кръстева и съпругът ѝ осиновяват Калина, още като бебе: „Навсякъде гледаха на нас като на бяла птичка. Наистина млади семейства рядко осиновяват в България. Когато я срещнахме за първи път тя беше на 9 месеца“.
Днес, вече на 8, Калина е наясно с осиновяването си. Книгата, вдъхновена от нейната история, се казва “Така започна всичко”, а илюстратор е майка й.
„По-голямата цел е тя да достигне до деца, които не са осиновени, за да израснат те приемащи и разбиращи“, уточнява главният редактор и съавтор на книгата Димитра Мирчева.
Повече от 50 години по-късно
Още от дете Пламен Василев от Шумен има съмнения за произхода си. На 51 години решава да потърси биологичното си семейство. Разбира, че има 7 братя и сестри, осиновени в различни части на страната, без да подозират един за друг: „Първият малък шок беше, че имам близначка. Тогава буквално стоях на дивана и, ако не стоях, сигурно щях да падна. За мен беше радост, защото не всеки има такова голямо семейство“.
Сега, въпреки разстоянието, роднините се стремят да наваксат изпуснатото.
Трябва ли да пазим Тайната?
Пламен е един от първите българи, който чрез законови промени се опитва да премахне „тайната на осиновяването“.
„България е единствената държава в ЕС, която пречи на хората да разберат своя биологичен произход. Има много причини човек да иска да го разбере, както лични, така и здравословни“, коментира и Димитра Мирчева.
Миналата година дом и семейство са намерили 418 деца, а до средата на тази година - само 233. В същото време вече има 13 прекратени осиновявания.
