През 2020 броят на осиновените деца в България е 418, а до средата на тази година цифрата е 233. В същото време расте броят на прекратените осиновявания. За миналата година те са 13.
На този фон първата българска приказка, в която главен герой е осиновено дете, вече е факт. Книжката е създадена, за да помогне на родителите да разкажат на осиновеното си дете истината за неговия произход и историята на тяхното семейство.
Още от дете Пламен от Шумен има съмнения за произхода си. Дълги години не пита, за да не притеснява осиновителите си. Когато е на 51 години, мъжът решава да потърси биологичното си семейство.
Разбира, че родителите му са починали, но открива, че има седем братя и сестри, осиновени в различни части на страната, без да подозират един за друг.
„Първият малък шок беше, че имам близначка. Тогава буквално стоях на дивана и ако не стоях, сигурно щях да падна. После разбрах, че сме толкова много. Осем деца - четири момичета и четири момчета. За мен беше радост, защото не всеки има такова голямо семейство“, разказва Пламен.
Сега, въпреки разстоянието, роднините се стремят да наваксат изпуснатото време заедно.
„Ние толкова бързо стопихме дистанцията, все едно никога не сме били разделени. Особено с моята близначка, която също е осиновена“, споделя още мъжът.
Когато не успяват да се вижда достатъчно често, задължително си звънят по телефона.
Пламен е един от първите българи, който чрез законови промени се опитва да премахне „тайната на осиновяването“.
„Когато тръгнах по официален път да намеря вест за биологичните си родители, навсякъде имаше изключително здрава бюрократична стена – член 105 от Семейния кодекс и край, дотам опираме. По неведоми пътища достигнах до информацията, може би отне около 3-4 месеца. При мен щастливо, но има хора, които търсят с години и не могат да намерят“, отбелязва Пламен.
„За момента България е единствената държава в ЕС, която пречи на хората да разберат своя биологичен произход. Има много причини човек да иска да го разбере - както лични, така и здравословни. За съжалени в момента в България това се случва много трудно и е почти невъзможно“, отбелязва Димитра Мирчева, главен редактор и съавтор на книгата „Така започна всичко“.
Мариана Кръстева и съпругът ѝ осиновяват малката Калина, още докато е бебе. Тя смята, че осиновените деца трябва да знаят това. Историята на семейството ѝ я вдъхновява за създаването и илюстрирането на книжката „Така започна всичко“. Днес дъщеря ѝ е на 8 и е наясно със всичко.
„Още с първите месеци имахме нужда да намерим правилния начин, по който да ѝ разкажем нейната история чрез метафората. В семействата с осиновени деца трябва да се говори за това от съвсем рано. Просто от момента, в който детето влезе в дома“, смята Мариана Кръстева, илюстратор на книгата и майка осиновител.
Друг сериозен проблем у нас са прекратените осиновявания, които допълнително увреждат крехката детска психика.
„В момента броят на разсиновяванията в България расте, докато в Европа е сведен до минимални стойности. Това винаги е било законно и възможно, но тенденцията не е положителна. Проблемите са най-вече за детето. Но след като веднъж е било оставено, втора такава раздяла със сигурност се отразява много зле на неговото себеусещане“, казва Димитра Мирчева.
„Нашите политици са ни длъжници, защото неглижирането на това нещо носи един емоционален товар, който прави човекът неадекватен към обстановката. Крайно време е член 105 от Семейния кодекс просто да си отиде, да замине в историята“, категоричен е Пламен.
