Сериозно увеличение в доходите и разходите на домакинствата през миналата година, отчете Националният статистически институт.
Близо 10 хиляди и 900 лв. е средният годишен доход на лице от домакинството. Това е с над 20 процента повече за 2023 година, сочат данните.
Разходите също нарастват с почти толкова - малко под 20 на сто спрямо 2022-ра.
-
България 3 мин.„Докато в парламента се карат, ние едва оцеляваме“: Преизчисляват пенсиите на 350 000 души -
България 2 мин.Разходите за труд на работодателите у нас са най-ниските в ЕС -
България 3 мин.„Един издържа цялото семейство“: Всеки десети работещ българин живее в бедност -
България 1 мин.НСИ: С 18% има ръст на доходите и на разходите
-
България 3 мин.„Докато в парламента се карат, ние едва оцеляваме“: Преизчисляват пенсиите на 350 000 души -
България 2 мин.Разходите за труд на работодателите у нас са най-ниските в ЕС -
България 3 мин.„Един издържа цялото семейство“: Всеки десети работещ българин живее в бедност -
България 1 мин.НСИ: С 18% има ръст на доходите и на разходите
За какво харчим най-много?
Семейството на Невена Георгиева е четиричленно. Най-много разходи отиват за храна и битови сметки – по думите и, понякога над 1000 лева месечно.
„Особено с две малки деца – там най-много се усеща. Лекарства, често се налага, допълнителните занимания, храна, всяка една разходка навън – всичко е свързано с разходи“, казва Невена.
Според експертите обаче се наблюдава трайно увеличение на доходите. По думите на икономистът Адриан Николов дори и в най-сериозния период на повишение на ръст на цените на потребителските стоки, сме имали увеличение на разполагаемия доход.
„Това го виждаме и тази година, тъй като увеличението на разходите с 1% по-ниско от това на приходите“, допълни той.
От националната статистика посочват, че най-много домакинствата харчат за храна и напитки почти 30%. Малко над 12% от приходите отиват за жилище и сметки, а 8% - за осигуровки.
От друга страна, се наблюдава и увеличение на покупателната способност при някои продукти - като например млечните масла и зрелия фасул – с над 16%, а също и при хляба – с 15%.
„Преди пандемията имаше ясна тенденция към намаляване на дела на разходите на храна и за сметки. Виждаме една реорганизация обаче. Успяваме до голяма степен да елиминираме влиянието на COVID и на инфлацията“, казва още Адриан Николов.
Разходите стават повече, но не и приходите, категорична е Невена. Въпреки това, успяват да пестят.
„Имаме голям кредит за жилище, но успяваме да заделяме различни суми“, допълни тя.
А на въпроса дали има ситуация, в която приходите да отидат нагоре, а разходите надолу, експертите отговарят, че такъв сценарий би бил възможен, ако масово хората разчитат на своите спестявания, а не на кредити.
