Психиатричните болници са дом за хората с тежки психични заболявания – понякога временен, а понякога – до живот. Близо 3000 са пациентите в тези лечебни заведения у нас. Преди да попаднат там, част от тях са извършили тежки престъпления.
За 13 г. в системата прокурор Ангелина Василева се е сблъскала с такива случаи.
„Най-често такива престъпления са против личността – убийства, телесни повреди – тежки, средни телесни повреди. В Софийската районна прокуратура годишно има стотици искания за задължително лечение и предложения за прилагане на принудителни медицински мерки към лица, извършили престъпление“, коментира прокурорът.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Тя допълва, че след прилагането на принудителните мерки държавното обвинение няма обратна връзка какво се случва с тези хора. А най-голямата трудност, която Софийската районна прокуратура среща в работата си, е липсата на легла за психично болните на територията на София-град.
Почти 3800 са местата, в които могат да бъдат настанявани хора с психични заболявания в страната. 2900 от тях вече са заети.
Не броя на местата, а липсата на държавна политика за грижа след болничния престой е основния проблем, посочва д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“.
„Местата са достатъчни, стига едно 20-25% от тях да не са заети от хора, които живеят в психиатричните болници, тъй като по най-различни причини са останали без жилища или техните настойници не желаят да полагат абсолютно никакви грижи за тях, ако тези хора бъдат поети от социалната система, както е редно, а не десетилетия да живеят в болниците, местата биха били предостатъчни. И ако я имаше системата за извънболнично обгрижване на психиатричните пациенти“, твърди психиатърът.
По официални данни около 200 души живеят дългосрочно в психиатричните болници по социални причини. Част от тях са хора извършили престъпления.
„Болниците се превръщат в затвори и приюти. Наскоро почина един пациент при нас, който изкара 29 години. Близките не ги искат, няма къде да отидат и те са си вечно наши. Хората буквално се изхвърлят - съжалявам, че използвам този израз. Това, което се увеличава, е безхаберието на държавата, поради което пациентите ни като излязат от тук, ако няма кой да ги обгрижва и контролира, в рамките на 2-3 месеца се влошават и отново се връщат тук“, обяснява Цветеслава Гълъбова.
Напоследък все по-често болестта се отключва след употреба на наркотици.
„По-често поставената диагноза на такива лица е параноидна шизофрения. Сред тях има изключително интелигентни хора. Има хора, които владеят няколко езика, но има и хора, които са съвсем обикновени и развиват заболяване“, уточнява прокурор Ангелина Василева.
Лоши условия и малък брой персонал са сред основните проблеми, които години наред поставят работата на психиатрите в криза.
„В Европа, с която непрекъснато се сравняваме, съотношението персонал към пациенти е 1 към 2 до 1 към 3, в България е от 1 към 10 до 1 към 15. Нашите сгради са бивши сгради за бивши хора. Кърджалийската психиатрия е бивш затвор, нашата е бивш хамбар, на Сточна гара е било конюшня… линейките ни са втора употреба. Бюджета на психиатричните болници е малко под 60 млн. лв.“, коментира Цветеслава Гълъбова.
