В „Портретът на Дориан Грей“ има красота, съвършенство, вечност, любов. Има суета, егоизъм, жестокост, лековерие. Но има и лудост, бяс, унес, захлас, транс, безплътно пътуване към плътта на човека, към неговата неповторимост и божествено красива безпомощност. Пътуване към осъзнаването като поредица от несъзнавани актове – в търсене на непознато удоволствие и бленувано щастие...
Трудно е да пресъздадеш подобна вселена, ако не си Оскар Уайлд. Но не е невъзможно, когато си творец, а не просто режисьор. Веселка Кунчева прави на сцената магия. Наученото и натрупаният опит не се изсипват безразборно върху „проекта“, а дават резултат, който може да бъде сравнен с многостепенно меню, приготвено от мастършеф.
Работата й с изключително гъвкавата, многофункционална и добре смазана габровска трупа не прави изключение. Тези играещи, пеещи, танцуващи и вибриращи актьори изнасят представление, което би било гордост в афиша на всеки голям театър. Заради невъзможната комбинация от помпозност и дълбочина, внушителност и лиричност, сатиричност и непорочност. Но това е най-вече театър – не експеримент или инсталация, или пир за очите.
В този спектакъл няма лесна, лека или второстепенна роля. Няма самоцелно красиви визии. Няма нахалство в прочита, въпреки некратките включвания с авторски текстове на Полина Христова и Веселка Кунчева. Създаденото от тях всъщност само доказва непреходността и гениалността на „основния“ автор и възможността той да бъде „дописван“ – а това си е чист шамар за Оскар Уайлд и неговия Дориан. Въпреки литературните намеси, историята остава ясна, позната и близка. Съдбите на героите и „невъзможният“ финал – също.
Въпреки добро общо ниво, трима от актьорите остават настойчиво в полезрението. Цвети Пеняшки като сър Хенри Уотън е изненада и откритие, не само заради изключителната прилика с О. Уайлд и завидното вокално майстроство. Той сякаш преживява с цената на живота си всяка казана дума или направена крачка.
Димо Сава Димов – художникът Базил Холуърд, е като излязъл от картина на времето. Неговото присъствие е своеобразен гръбнак на пиесата. Той е алтернатива на алтернативно играещите му колеги. Благовест Мицев – Дориан Грей, е на пръв поглед странен избор, но силата му е в неговата артистична хамелеонщина – през цялото време е стопроцентов Дориан Грей, въпреки илюзорното усещане, че на моменти е олицетворение на красота и идеали, а в друг момент прилича на балкански хитрец.
Музиката на Милен Апостолов поддържа цялостния синергичен ритъм, по който Веселка Кунчева води своята режисьорска концепция и разчитане на романа. То е пъстро и възбуждащо, близко и далечно, едновременно отблъскващо и неустоимо. Един от повтарящите се рефрени на пиано е като удар на камертон, отмерващ честотата, с която пулсира сърцето на гледащия...
За проекта и екипа
„Портретът на Дориан Грей“ е създаден след десетдневно творческо ателие с тема „Да изгубиш себе си“, проведено от екипа на Веселка Кунчева, и последвал тримесечен репетиционен процес. Текстът е писан от Веселка Кунчева и Полина Христова, а хореографията е на Явор Кунчев. Георги Атанасов е дизайнер на звука. Художник е Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев.
Участват актьорите Адриана Димова, Александър Андреев, Атанас Димитров-Фози, Благовест Мицев, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Магдалена Славчева, Мелин Ердинч, Надежда Петкова, Поля Йорданова, Таня Йоргова и Цвети Пеняшки.
Използвани са произведения на студенти по скулптура в университета „Св. св. Кирил и Методий“ (Велико Търново).
