Мораториумът върху търговското ползване на горските земи на бившите български царе нарушава техните права, реши Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Съдът постановява, че България трябва да заплати на жалбоподателя 5000 евро заради разходите по делото.
Делото се отнася до опитите на Симеон Сакскобургготски и неговата сестра да им бъдат възстановени имоти, които са били собственост на короната, и да бъде наложен мораториум върху прехвърлянето и на търговската експлоатация на бившата собственост на короната, наложен през 2009 г., се посочва в съобщение на съда.
Съдът установява, че действията на българските власти са поставили непропорционална индивидуална тежест за жалбоподателите. Мерките са били извънредни, като се има предвид, че законодателството, предвиждащо опазването на горите, вече е било в сила, продължили са твърде много време и не са подлежали на съдебен контрол, което е довело до нарушение.
Решението на настоящия състав не е окончателно. През тримесечния период след постановяването му, всяка страна може да поиска делото да бъде отнесено до Голямото отделение на Съда. Ако бъде направено такова искане, състав от петима съдии преценява дали делото заслужава допълнително разглеждане. В този случай големият състав разглежда делото и се произнася окончателно.
Жалбоподателите се оплакват по-специално от констатациите на националните съдилища по отношение на имотите в Саръгьол и Ситняково, законовия мораториум върху всяко прехвърляне на собственост и търговската експлоатация на собствеността, и дискриминацията срещу тях въз основа на произход и социално положение. Жалбите са подадени в Европейския съд по правата на човека на 16 юни 2010 г. и на 13 януари 2017 г.
Съдът отхвърля като недопустими някои от оплакванията на жалбоподателите, включително тези относно реституцията на двата имота, като единствено установи за допустимо оплакването относно забраната за търговска експлоатация на горските територии. Съдът отбелязва, че преди 2009 г. жалбоподателите са имали одобрен горскостопански план. Той е бил унищожен от мораториума, наложен през същата година, което представлява "намеса" в правото на жалбоподателите на "владение". Съдът е убеден, че намесата е била предвидена от закона и е имала за цел опазването на горите в обществен интерес.
