COVID-19 промени живота на всяко българско семейство. Лекарите на първа линия обаче са разделени от най-близките си хора повече от месец и са в постоянна изолация - или на работното си място, или вкъщи.
Д-р Златка Желева е един от лекарите-реаниматори в ковид - отделението на болница ИСУЛ. Поема грижата за четирима болни, докарани преди часове. Работното й място ще бъде нейн дом през следващите дни, а когато се прибере вкъщи ще се постави в доброволна изолация.
Разговяряме с нея малко по-рано, по време на предишната домашна изолация.
„Сега съм карантинирана доброволно две седмици и не съм със семейството си. Децата са отделени, съпругът ми също е отделен“, казва д-р Златка Желева, специалист по анестезиология и интензивни грижи.
Съпругът й д-р Светлозар Славов е акушер-гинеколог в Майчин дом. Заради риска от зараза и той не се прибира вкъщи, а живее в болницата.
„Идеята ми е колкото се може по-малко да излагам на риск пациентите си и колегите си от дежурните екипи. Защото в крайна сметка, рискът не е малък“, посочва д-р Светлозар Славов, акушер-гинеколог в „Майчин дом“.
Кога ще се прегърнат отново, не знаят. Дотогава децата им са при бабата и дядото и за първи път тази година дъщеря им празнува рождения си ден без своите родители.
„Опитвам се да им обяснявам защо се налага да сме разделени и изолирани. Смятам, че до голяма степен те разбират смисъла. И въпреки всичко броят дните“, отбелязва д-р Светлозар Славов.
А д-р Златка Желева посочва, че не се страхува за себе си, а за семейството си. За празниците обаче не всички проявиха същата отговорност.
„В навечерието на Великден всички видяха как хората напълниха магистралите, напълниха местата извън София. Дано да не напълнят и болниците после. Лошото е, че страдат други от това. И се ангажираме ние като лекари – отсъстваме от работното място в болницата, от операционните зали, от реанимациите. Другите болни не са в почивка“, казва още д-р Златка Желева.
Малко след разговора ни, на третия ден от Великден, тя е извикана в ИСУЛ, заради четирима нови пациенти с COVID-19. Д-р Желева не се приема за герой, а за лекар, който си изпълнява задълженията. А на въпроса какво си пожелава след като всичко свърши, отговаря: да сме здрави и да живеем нормално.