Един ден в Зоната: Среща с медиците, които лекуват болни от COVID-19

Специален шлем, очила, маска и защитен костюм. Така влизат медиците в реанимацията на столичната болница „Света Анна“. Чифтовете ръкавици са минимум 3.

Обличането отнема 15 минути, събличането – двойно повече. Правят го на всяко влизане и излизане, в 12-часовата си смяна. „Не може да се влиза и излиза, безконтролно. Не е редно, защото утре ще останем без екипи“, обяснява зам.-началникът на Клиниката по анестезиология и интензивното отделение д-р Димитър Николаков.

Снимка: bTV

Д-р Александър Станоевски ни обяснява – обличането може да се направи навсякъде, но събличането става само в контаминираната зона. Заради екипировката, след около и над 2-часовия престой, медиците излизат мокри.

Ексклузивно: Така в „Света Анна“ се грижат за болните от COVID-19

Наш екип влезе в „ЗОНАТА“ – там, където лекарите се борят за най-тежките случаи и спасяват животи

Екипът ни влиза заедно с медиците. Влиза в „Зоната“ – така лекарите наричат интензивното отделение от началото на заразата.

Отделение със свои правила

Вътре правилата вече са различни. Влиза се през едно място и се излиза през друго, за да няма смесване на потоците.

„Ние сме с намалена видимост, видяхте, шапката, маската, които свалих, те са запотени, трудно се виждат нашите пациенти, трудно се настройват апаратите. Този основен атрибут на лекаря – слушалката вътре е абсолютно невъзможен да се  използва т.е има още едно нещо, което не можем да ползваме. Лекар без слушалка не е лекар, а ние вътре сме без слушалки“, посочва д-р Николаков.

Снимка: bTV

Докато са вътре, не могат да излизат. Забранено е внасянето на мобилни телефони. „Заболяването е коренно различно. Няма как да влизаме вътре много хора и да решаваме възникналите въпроси вкупом, както беше досега. Консултантите влизат, но техният достъп е ограничен, както и на хирургичните екипи“, обяснява д-р Николаков.

За д-р Станоевски това да си на първа линия е предизвикателство: „Ново заболяване, огромна неяснота – както в лечението, така и в подхода… Огромна смъртност“.

Тази болест е различна

В отделението се лекуват пациентите, които са в най-тежко състояние. „Вижте, те при нас умират, разбирате ли, те при нас умират най-общо казано, защото ние сме тази последна инстанция, която трябва да ги пусне някъде. Крачка напред, две назад.... ние просто до този момент, не сме се срещали с такова нещо“, признава д-р Николаков.

Съветите на лекарите: Как да се предпазим от COVID-19

Медици подготвиха ръководство за пациенти, написано на достъпен език

Към момента тук са излекувани няколко пациенти с коронавирус, нито един от тях не е бил на апаратна вентилация. Д-р Станоевски признава, че се чувства безсилен: „Защото няма нищо типично от това, което досега сме правили преди това“. По думите му отвикването от апаратната вентилация е много трудно при пациентите с коронавируса.

Снимка: bTV

Реаниматорите разказват, че заболяването протича различно при всеки пациент – при някои по-леко, при други – по-тежко. Според тях фаталния край може да настъпи и при пациенти, които нямат придружаващо заболяване.

„Това не е това заболяване, което е обикновеният грип…това не уврежда белия дроб по начин, който увреждат другите вируси. (…) При тези пациенти белите дробове не са пълни с вода и нашите апарати с повишено налягане не са особено ефективни. Ние реално обдишваме бели дробове, които не се перфозират. Оттам идва голямата смъртност“, обяснява д-р Николаков.

Снимка: bTV

За да изберат най-правилното лечение, медиците от "Света Анна" четат международни доклади на техни колеги от Китай, Западна Европа и Съединените щати. Разказват, че данните – как протича и как се лекува заболяването, се променят всеки ден.

„Тези болни трудно излизат и практически не излизат, ако цитирам проф. Малик, имаме нулева успеваемост при такива болни на апаратна вентилация. Затова ние използваме подхода максимално късно интубация и поставяне на апаратна вентилация. Другото е въртенето на пациентите по корем, това също подобрява клиничната картина“, посочва д-р Николаков.

Не се чувстват герои

Не се страхуват да лекуват, не се чувстват и герои.

„Напрежението е докато вляза вътре. В момента, в който вляза от другата страна, за мен в личен план всичко изчезва. Аз съм спокоен, работя, без напрежение“, казва д-р Николаков.

Снимка: bTV

Д-р Станоевски допълва: „Като съм извън болницата се страхувам повече. Тогава не знам хората, с които се размиваме на улицата имали ли са среща с вируса, нямали ли са. Не всички хора ползват лични предпазвани средства, има едно подценява не вируса. Какво искате да им кажете? Имам една малка дъщеря на 3 години, която не съм виждал може би месец и ми липсва“.

Медиците са категорични – ще се справят, но е нужна дисциплина.

Снимка: bTV

Екипът ни напуска Зоната. Д-р Николаков и д-р Станоевски обаче остават, за да довършат дежурството и да се впуснат в поредната битка за живот.