В края на октомври високите цени на горивата доведоха до масови протести и блокиране на магистрали в страната. Тогава цената на петрола достигна 86 долара за барел, а на колонките у нас литър дизел надхвърли 2,40 лв.

Снимка: БГНЕС

От недоволство срещу цената на горивото, те прераснаха в протести срещу ниския стандарт на живот и корупцията по високите етажи на властта. Седмици наред в почти всички градове на страната имаше демонстрации.

За да се изчисти въпросът колко прибира държавата и колко търговците за всеки литър гориво, от финансовото министерство решиха това да е разписано на всяка касова бележка

„За да може всеки един българин, ако има претенции към пазара, към правителството към КЗК, да може да реагира, защото акцизът върху течните горива в България е най-ниският възможен”, заяви министър Владислав Горанов.

И докато петролният бранш предлагаше различни спорни мерки за смъкване на цените на горивата – те поевтиняха значително за месец.


„Протестите категорично нямат никакво отношение към свалянето на цените.Падането на котировките на международните пазари на нефта е логиката, заради която падат и нашите цените в България”, беше мнението на Валентин Златев, председател на БПГА.

  • Равносметката 2018: Кралските сватби и бебета
  • Равносметката 2018: Черен петък през април на магистрала „Тракия”
  • Равносметката 2018: Годината започна със скандал около продажбата на ЧЕЗ
  • Равносметката 2018: Аферата "Олимпик"
  • Равносметката 2018: „Фейсбук” вече е оръжие за масово поразяване
  • Равносметката 2018: Кацането на сондата „ИнСайт” на Марс
  • Равносметката 2018: Спасени от пещерата
  • Равносметката 2018: „Ремонт на ремонта”, или докъде стигна проектът за „Графа”?
  • Равносметката 2018: Светът се прости с Джордж Буш-старши
  • Равносметката 2018: Големите, които ни напуснаха тази година