Държавата ще задължи търговците на горива да посочват на всяка касова бележка каква част от това, което клиентът плаща, отива за хазната под формата на данъци и колко прибира съответната бензиностанция. Ще се обмисли и възможността да се записва и каква е търговската надценка.

Александър Кираждиев пресмята, че една трета от заплатата му месечно отива за гориво. Казва, че не може да си позволи да слезе от колата, за да пести.

„Защото сме между чука и наковалнята. Чукът в случая е правителството и монополистът, а наковалнята е работата, която всеки върши”, каза Александър Кираджиев.

Знае, че в цената на литър гориво има и данъци, но се съмнява, че ако държавата реши да намали налозите, той ще го усети.

„Няма гаранция, че ако държавата намали данъка, търговецът няма да реши да си прибере разликата за себе си”, смята той.

Ако на касовата бележка пише колко прибира държавата и колко търговецът, а и каква е надценката му, потребителите ще могат по-добре да се ориентират и да сравняват чисти цени, обясни в „Лице в лице” по bTV финансовият министър.

„За да може всеки един български гражданин, ако има претенции към пазара, към правителството, към КЗК – да може да реагира. Защото подчертавам акцизът на течните горива в България е най-ниският възможен”, заяви Владислав Горанов.

От газовата и петролна асоциация засега отказват да коментират идеята.

Александър зарежда дизел за 20 лева – какво може да научи сега от бележката:

„Заредих за 20 лева дизел на 2,70 лв. – количеството е 7 литра и 400 милилитра”.

С промените всъщност ще трябва да види, че от въпросните 2,70 лв. малко над 50 стотинки са данък добавена стойност, а около 80 стотинки – акциз. Тях ги прибира държавата. В оставащите при търговеца 1,36 лв. всъщност влизат цената на суровината, разходите му и надценката.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!