Днес отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи през Втората световна война. Събитията са под патронажа на държавния глава.
Президентът Румен Радев откри документална изложба в Националната библиотека. През целия ден в синагогите, християнските и мюсюлманските храмове ще бъдат отслужени молитви за мир и благоденствие на България.
Междувременно в София се проведе Поход на толерантността.
Радев напомни, че България е опазила живота на близо 50 000 евреи. Той каза, че българската държава и българските депутати, представителите на интелигенцията и българската църква са извършили изключителен подвиг.
„Нито един евреин не е изпратен в лагерите на смъртта. Българските институции, нашият народ отхвърлят антисемитизма. Изолирана и заплашена от окупация България бе принудена да се включи към тристранния пакт. Българите не изневериха на толерантността и съпречистността към страдащите. Хитлер не пречупи решенията на цар Борис да не допусне депортацията на нито един български поданик“, каза държавният ни глава.
Той добави, че спасяването на българските евреи продължава и днес да е пример за силата на обществената и политическа енергия, посветена на една справедлива кауза.
„Няма да забравим и приноса на българските евреи в антифашистката съпротива“, подчерта държавният глава.
Румен Радев добави, че 80 години след събитията безпрецедентният акт на спасяването на българските евреи остава „нашата здрава морална основа в борбата с омразата, ксенофобията и съвременните прояви на антисемитизъм“.
Президентът се поклони пред паметните плочи на спасителите на българските евреи при църквата Св. София. А преди това оглави шествие по централните софийски улици заедно с вицепрезидента, служебния премиер, цар Симеон ІІ, духовни и дипломатически лица, както и представители на еврейски организации у нас и в Израел.
Държавният глава подчерта, че трябва да пазим чист спомена за миналото от политически оценки.
„Наш дълг е да защитим този огромен морален капитал на нашата страна от забвение и всеки опит за подмяна. Дълбоко скърбим за милионите невинни жертви на Холокоста и никога няма да ги забравим, но няма да приемем насажданото чувство за вина, които са проява на неуважение към нашите спасени еврейски съграждани и към моралния подвиг на малка България, докато други в Европа колаборираха с нацистките власти“, каза Радев.
Почетен гост на изложбата в Националната библиотека беше проф. Михаел Бар-Зоар, автор на едни от първите книги, популяризирали акта на избавлението.
„Има нещо специално в българския народ. Аз го виждам това и моите приятели като един свещен дълг, който имаме към България да разпространим в целия свят тази история“ светлина, като един лъч, който огрява целия свет, каза проф. Михаел Бар-Зоар.
На изложбата бяха показани и награди от Световния еврейски конгрес и Американския конгрес на оцелелите от лагерите, връчени посмъртно на цар Борис ІІІ и царица Йонна. В Националната библиотека присъстваха премиерът, част от министрите, както и историци от БАН, независими изследователи и представители на българския културен клуб в Охрид „Цар Борис ІІІ“.
Междувременно пред църквата „Света София“ започна шествие, инициирано от организацията на евреите в България „Шалом“.
-
България 2 мин.Румен Радев: Нито един български евреин не е депортиран в лагерите на смъртта -
Тази сутрин 3 мин.80 г. по-късно: Близки на спасени български евреи разказват за събитията от 1943 г. -
Светът 2 мин.Спасяването на българските евреи: Български изследователи с нови факти от британския архив -
България 2 мин.80 години след спасяването: Признателност към юристи, помогнали на българските евреи
-
България 2 мин.Румен Радев: Нито един български евреин не е депортиран в лагерите на смъртта -
Тази сутрин 3 мин.80 г. по-късно: Близки на спасени български евреи разказват за събитията от 1943 г. -
Светът 2 мин.Спасяването на българските евреи: Български изследователи с нови факти от британския архив -
България 2 мин.80 години след спасяването: Признателност към юристи, помогнали на българските евреи
