75% от учителите не използват български жестов език (БЖЕ) в специалните училища, а настоящи и завършили вече ученици с увреден слух поставят "слаби оценки" на обучението и преживяванията си в училище. Данните са от направено за първи път проучване относно езиково-културната идентичност на младите глухи българи.

Изследването "И глухите младежи могат" бе представено на форум "Българският жестов език не е за изпускане" в Софийски университет "Св. Климент Охридски" в понеделник.

Близо 55% от анкетираните настоящи и завършили ученици с увреден слух искат билингвално образования - да имат възможност да учат едновременно български жестов език и български писмен.

Учениците споделят как се чувстват, когато са заобиколени изцяло от чуващи младежи, смесени групи или ученици, използващи БЖЕ. Над 80% твърдят, че биха се чувствали щастливи, ако в смесените, масовите и специалните училища има повече глухи младежи и/или такива, използващи БЖЕ. При завършилите ученици от специалните училища се наблюдава негативна оценка - 70% от тях споделят, че не са се чувствали щастливи сред техните чуващи връстници.

В анонимни интервюта към изследването младежите разказват, че се чувстват изолирани както от своите съученици, така и преподаватели, поради ниските нива на владеене на БЖЕ. Освен че това пряко се е отразило на психичното им здраве, това вреди и на тяхното обучение.

"Бих искал да отида да уча в специално, защото там има глухи, но образованието не е добро, затова уча в масово. Нямам друг избор", казва младеж с увреден слух.

"Върху мен бе упражнявано психическо насилие, защото учителите ми твърдят, че не се справям добре, защото съм глух, а не виждат моите умения и да ме подкрепят в това, което мога", споделя друг ученик.

Младеж разказва, че се е стигало и до физическа саморазправа с неговите съучениците, защото не са го разбирали.

Какво ще предприеме властта?

Народните представители и отговорните институции признаха, че през последните години фокус на тяхната работа е била насочена повече към говоримия език, отколкото жестовия, но споделиха, че е назрял моментът за по-задълбочена работа и проучвания.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев акцентира върху важността от сътрудничество между институциите, глухата общост в България и специалистите от от университета Галодет в САЩ, които бяха на посещение в страната. Университетът Галдет е първото висше учебно заведение в света, предлагащо изцяло билингвално обучение на американски жестов език и писмен английски език. 

Вълчев допълни, че БЖЕ трябва да се институционализира, защото така ще може да навлезе и в по-ниските нива на образователната система като детска градина и начало училище.

Грета Ганчева, директор на дирекция “Приобщаващо образование” към Министерството на образованието и науката, каза, че активният диалог между институциите и Съвета на глухите в България продължава. Тя допълни, че ще работят активно с американските си партньори, за да се подобри подготовката на специалистите в бакалавърските и магистърските програми по БЖЕ.

Пред bTV Ганчева каза, че е още рано да се мисли за създаването на специалности по други направления в университетите, които изцяло да се преподават на БЖЕ, защото все още няма достатъчно специалисти и липсва изследване за понятийния апарат на жестовете в езика.

“Жестовите знаци трябва да са уеднаквени. Ние имаме речник на жестовия език, но той е по определени теми и не е точно така разработен, за да се използва за научните теми”, обясни Грета Ганчева.

Опитът на университета Галодет

Софийският университет ще работи в партньорство с университета Галодет, за да могат българските специалисти да придобият опит в създаването, управлението и развитието на подобни специалности във висшите учебни заведения за глухи студенти и младежи с увреден слух. Засега в проекта ще участват експерти и преподаватели от СУ, но с времето работата ще се разшири и до останалите университети в страната.

Преди 160 години университетът Галодет отваря врати за обучение на младежи с увреден слух и зрение. И до днес той остава единственото висше учебно заведение в света, в което всички програми и услуги са специално предназначени за нуждите на студентите с увреден слух. Възможно е дори студенти без увреден слух също да посещават университета, но само за един семестър през специална обменна програма.

През учебната 2022-2023 г. над 1400 студенти се обучават в университета както в бакалавърска, така и в магистърска степен в различни направления - от хуманитарни до точни науки, бизнес, информационни технологии, изкуство и др.

Само 40 държави в света имат официално признати жестови езици, а сред тях е и България. 

Стажант-репортер: Дара Сапунджиева

Продължи да четеш