Вижте отношението на пострадалите в наводненията към изборите и политиците

108 дни след потопа, който им отне всичко, хората в Аспарухово са загубили надежда. Почти целия живот на братята Марин и Михаил минава на място, на което сега няма дори помен от къщата им.

В следващите 3 години Михаил ще изплаща банков кредит за къщата, която вече я няма. И признава, че не му е до избори.

„Въобще няма да гласувам, не им вярвам. Обещаваха, обещаваха. Тука казаха, че подпорна стена щяха да правят и тъй си и отиде. Парите къде изчезнаха, върви ги разбери. Те са ни лъгали и продължават. Всеки гледа да захапе кокала и да си напълни джоба пък бедния, майната му. Не се надявам аз да се промени, по-лошо ще стане", казва Михаил.

Майката на Ангел Ангелов е една от жертвите на водния ад. „13 човека, това не са малко хора. И не зная, каква е тази наглост, да желаят още да управляват. Дори да водят предизборни агитации. Виждам ги по улиците като циркаджии да обикалят. Просто заобикалям, не мога да ги гледам”, ядосва се Ангел.

Единственото, което му дава надежда са доброволците, помагали в дните след потопа. „Това бяха наистина безкористни хора. Ей тези хора биха управлявали България безкористно. Млади хора”, добавя той.

Два месеца след потопа гледката на покосени домове в Мизия продължава да стряска. 79-годишният Васил Тошев показва къде е била кухнята му, която вече я няма. Уверен е, че „политиците искат се нагушат повече, да си напълнят торбите повече...”.

Осемчленното семейство на Росица Коцъшка продължава да живее в къща, определена за събаряне, защото няма къде да отиде. ”Аз що-годе някакси се оправям, макар че съм с четири малки дец. Но има хора, които са на улицата и няма как да се оправат, има хора, които са безпомощни, казва Росица.

Още от историите на бедстващите в наводненията хола, в контекста на изборите вижде във видеото: