Програмата на новата власт (ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ)

ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

КЛЮЧОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СТАБИЛНО ПАРЛАМЕНТАРНО МНОЗИНСТВО В 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

И

СЪСТАВЯНЕ НА ПРОЕВРОПЕЙСКО РЕФОРМАТОРСКО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ

С пълното съзнание, че българското общество очаква укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика

и като отчитат, че ефективната работа по тези политики предполага максимална прозрачност, политическо и обществено съгласие отвъд партийните разграничения, което да гарантира устойчивост и резултат,

декларираме, че

Програмата за стабилно развитие на България 2014 - 2018 година, основа на проевропейско реформаторско правителство, ще бъде реализирана по следните приоритети:

1. ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
   • Засилена интеграция на България в Европейския съюз и НАТО. Запазване на външнополитическата ориентация и поетите международни ангажименти на страната на база на националните интереси на България.
   • Защита на правата и интересите на българските граждани в чужбина на основата на нов Закон за консулската защита, електронни консулски услуги и система за реагиране в случаи на бедствия и извънредни ситуации.
   • Ефективна защита на правата и интересите на българите зад граница.
   • Разработване на културни и образователни политики за интегриране на българските общности в чужбина и активното им отношение към процесите в страната.
   • Задълбочаване на евроатлантическите партньорства на България и двустранните й отношения с най-бързо развиващите се световни икономики.
   • Политика на подкрепа за евроатлантическа интеграция на Западните Балкани при ясна защита на правата и законните интереси на българските общности там.Активно развитие на политиките на ЕС и на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и Черноморския басейн.
   • Подготовка на България за председателството на ЕС през 2018 г.

2. ПРАВОСЪДИЕ
   • Приемане от Парламента на дългосрочна стратегия за реформиране на правосъдната система, така че да се гарантира нейната независимост и справедливостта в обществото.
   • Прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата.
   • Приемане на промени в Закона за съдебната власт, предвиждащи упражняване на кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет от съдебен съвет по отношение на съдиите и прокурорски съвет по отношение на прокурорите, въвеждане на ефективни оценки за работата на магистратите и кариерно израстване на базата на тези оценки, ефективно дисциплинарно производство и засилване на ролята на съдийските събрания във вземането на управленски решения.
   • Изпълнение на препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
   • Осигуряване на широк консенсус за промяна на конституционния модел на съдебната власт, включително и по отношение на времевата рамка, в която да бъдат приети конституционните промени, предвиждащи създаване на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет.
   • Оптимизиране на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с цел подсигуряване на безпристрастността и професионализма на членовете му.
   • Въвеждане на механизъм за осигуряване на публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на Главния прокурор.
   • Гарантиране на независимостта, подобряване на ефективността и отчетността на съдилищата, прокуратурата, Главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, включително и чрез работещи механизми за отговорност и отзоваване при несправяне с работата.
   • Създаване на законово гарантирана процедура за публични изслушвания и оценка на рисковете за зависимости на кандидатите за управленски позиции в съдебната власт, в която участват Прокуратурата, МВР, КПУКИ, НАП и други.
   • Гарантиране на пряк избор на членовете на ВСС и ВПС от квотите на съдиите и прокурорите.
   • Подкрепа за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта.
   • Подобряване на ефективността на правораздавателната дейност чрез въвеждане на периодични оценки на ефективността на институциите и гарантиране на принципа на случайно разпределение на делата.
   • Максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията. Достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
   • Въвеждане на електронно правосъдие.

3. ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ
   • Осигуряване на ускорен икономически растеж на българската икономика за гарантиране нарастването на доходите и социалните плащания на българските граждани.
   • Определяне на стратегическите приоритети в развитието на икономиката. Бюджетно и икономическо планиране, което съвпада със 7-годишните периоди на финансовата рамка.
   • Подкрепа за износителите и фирмите, създаващи иновативни продукти, развитие на българския бизнес и насърчаване на инвестициите в модерни и иновативни производства, които създават нови работни места.
   • Подкрепа за създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства чрез публично-частно партньорство и постепенно изтегляне на участието на държавата след успешното им развитие.
   • Подобряване на бизнес средата в България за насърчаване на инвестиционната активност и подкрепа на българските производители.
   • Структурни промени за управление на туризма и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез решителна подкрепа от държавата и подобряване на туристическите услуги.
   • Създаване на дългосрочна национална стратегия за туризма с насърчаване на всички туристически продукти, за които България има потенциал за устойчиво развитие=
   • Ускорено въвеждане на електронно управление за оптимизиране на работата на администрацията, за прозрачност на публичните дейности и превенция на корупцията.
   • Насърчаване на дигиталната икономика. Увеличаване на електронната търговия и разширяване на дигиталния пазар на стоки и услуги чрез:
     • Намаляване на законовите препятствия пред електронната търговия;
     • Гарантиране на сигурността на  личните данни;
     • Защита на интелектуалната собственост. Разработване и приемане на национална стратегия за развитие на интелектуалната собственост
   • Опростяване на условията и ускоряване на процедурата по започване на малък и среден бизнес.
   • Ограничаване на риска при фалит на малки и средни предприятия и на последствията за предприемачите. Насърчаване на втори шанс за предприемачество.
   • Позициониране на България като позната и предпочитана дестинация за инвеститори в сектори с висока добавена стойност.
   • Намаляване на разрешителните, съгласувателните и лицензионните режими в случаите, където е възможно преминаването само към уведомителен режим.
   • Ограничаване на вредното въздействие на монополите като мярка за стимулиране на конкуренцията.

4. ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ
   • Провеждане на политика на гарантиране на финансова стабилност. Постепенна финансова консолидация, съобразена с икономическия цикъл.
   • Ниски нива на бюджетния дефицит и номиналния размер на публичния дълг, в това число и на общинските дългове (според европейските критерии).
   • Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище и публичните дългове.
   • Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.
   • Запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределяне на бюджетни средства от държавата до 39% от БВП.
   • Детайлен икономически анализ и обществен дебат за цялостна данъчна политика.
   • Въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари.
   • Законодателство за ограничаване на участието на офшорните компании в българската икономика.
   • Повишаване на приходите в държавния бюджет и събираемостта на плащанията чрез структурни промени и обединяване на НАП и Митниците, реализирано след детайлен анализ на ефективността на процеса на събираемост.
   • Финансова децентрализация на местните власти; въвеждане на механизми за провеждане на собствена икономическа политика от общините.
   • Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества.
   • Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд.
   • Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор.
   • Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство.
   • Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус.
   • Ускорено приемане на актуализацията на държавния бюджет за 2014 година и подготовка и приемане на Закона за държавния бюджет за 2015 година.

5. ЕВРОФОНДОВЕ
   • Възстановяване на доверието на Европейската комисия и възстановяване на плащанията от европейските фондове.
   • Ефективно и прозрачно разпределение и усвояване на европейските средства в новия програмен период 2014-2020.
   • Уреждане в закон на мястото и ролята на органите, натоварени с управлението и контрола на еврофондовете в цялостната система за контрол на публичните финанси в държавата с цел гарантиране на правата на бенефициентите и въвеждане на процедури по обжалване.
   • Създаване на условия за реализиране на интегрирани проекти и регионални планове, финансирани от повече от една оперативна програма.
   • Опростяване на процесите, процедурите и правилата за кандидатстване, одобрение и отчитане на проектите.    

6. ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
   • Гаранция за максимално ефективно разходване на обществените ресурси, публичност и намаляване на корупционния риск чрез:
     • Въвеждане на електронни обществени поръчки;
     • Въвеждане на типови стандартизирани документи, които да се ползват от възложители и изпълнители;
     • Адекватен контрол и механизми за прозрачност.

7. ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ И ДЪРЖАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ
   • Въвеждане на електронното управление като основна платформа за модернизация на държавата, ключов фактор и неотменимо условие за успеха на секторните реформи.
   • Подобряване на функционалността на държавната администрация - повишаване на качеството на административните услуги, повишена ефективност, бързина и ред в процесите на управление, вътрешен контрол и превенция от корупция, въвеждане на срокове за извършването на всяка административна услуга
   • Електронизиране на процесите на функциониране и управление в   публичните сектори като здравеопазване, образование, социална политика, правосъдие с цел тяхното организационно и функционално оптимизиране, координация и качествено предоставяне на услуги за гражданите.
   • Достъп до електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции и прилагане на европейското законодателство за пазарно използване на публичната информация.
   • Реформа на държавната администрация след ясен функционален и структурен анализ.
     • Постепенна промяна в структурата, функциите и състава на публичните администрации с цел оптимизиране на разходите и по-ефективно предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;
     • Намаляване на административните нива и процедури като средство за снижаване на корупционния натиск към гражданите и другите нива на управление;
     • Създаване на стабилна и устойчива професионална администрация по основните области на политиката, която подпомага управлението и осигурява високо ниво на обслужване.
     • Утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при постъпването в държавната администрация и усъвършенстване на годишната атестационна система.

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
   • Постепенно нарастване на средствата за образование, номинално и като процент от БВП, със стремеж за съответствие с параметрите, заложени в програма „Европа 2020“.
   • Ново законодателство за осъществяване на реформа в системата на средното и висшето образование.
   • Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното и училищното образование.
   • Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на организация за ранно образование на децата в предучилищна възраст.
   • Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците.
   • Ангажиране и съпричастност на учителите и учениците и родителите в управлението на училищата.
   • По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда.
   • Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите.
   • Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за развитие и модернизиране на българския бизнес.
   • Връзка между средното образование и пазара на труда - подобряване на качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа.
   • Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса. Възможност за висшите училища да постигат положителни икономическа резултати от разработени от тях научни продукти и иновации.
   • Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно пространство.
   • Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от европейски акредитационни институции, членки на ENQA и EQAR.
   • Поетапно обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение с качеството на образованието.
   • Постигане на високо качество на научния продукт чрез ориентиране на държавното финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаимодействието между бизнеса и научните организации.
   • Реформа във Фонд „Научни изследвания”, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализация на проектите.
   • Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия.
   • Насърчаване на съвместни изследвания между научни организации, висши училища и предприятия; разработване и реализиране на програми за активно сътрудничество между научните институции и училищата на всички нива.

9. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
   • Гарантиране на адекватни, спрямо икономическата среда, нива на социални помощи и плащания.
   • Продължаване на пенсионната реформа и търсене на възможности за допълнително нарастване на пенсиите.Съобразяване на пенсионната реформа с демографските и социално-икономическите характеристики на страната.
   • Запазване на уредбата за пенсиониране на работещите първа и втора категория до приемане на цялостна пенсионна реформа през 2015 г.
   • Устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии, съобразено с темповете на икономически растеж.
   • Гъвкав и динамичен пазар на труда и намаление на безработицата. Промени в трудовото законодателство.
   • Възможност за почасова работа и въвеждане на минимално почасово заплащане.
   • Политики за възстановяване на заетостта сред самонаетите лица и семейните фирми.
   • Разширяване на обхвата на квалификационните възможности и включването в тях както на безработните, така и на активно търсещите нова работа.
   • Изпълнение на младежката гаранция за заетост чрез социален диалог между институциите и използване на средствата по оперативна програма „Човешки ресурси” за младежка заетост.
   • Изработване на индивидуални социални оценки на социално слаби български граждани и търсене на възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост.
   • Разработване на програми за социално включване, които да подпомагат общините и уязвимите групи в обществото.
   • Продължаване на деинституционализацията и развитието на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа.
   • Превръщане на десегрегацията в държавна и общинска политика.
   • Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете.
   • Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа.

1. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
   • Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване чрез:
     • Приоритетно инвестиране в кадрово, логистично и техническо развитие;
     • Оптимизиране на доболничната и болничната здравна помощ;
     • Въвеждане на индивидуална електронна здравна карта;
     • Електронно здравеопазване.
   • Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие.
   • Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер.
   • Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани - инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване.
   • Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски.
   • Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.
   • Ефективно лекарствено лечение и качество на живот на българските граждани.
   • Задължаване на НЗОК да закупува лекарства през прозрачна и конкурентна процедура.

1. ЕНЕРГЕТИКА
   • Политическо решение за подкрепа и участие в създаване на Европейския енергиен съюз.
   • Неотложни действия за провеждане на пазарни реформи и финансова стабилизация, от които зависи постигането на дългосрочни стратегически цели в енергетиката. Приемане на енергийната стратегия на България до 2030 г. с поглед до 2050 г. и Национална стратегия за енергийна ефективност.
   • Преразглеждане на новите енергийни проекти и тяхната икономическа ефективност. Изграждането им само при пълно съответствие с европейските правила и директиви и при доказана икономическа ефективност.
   • Запазване на капацитета за развитие на ядрената енергетиката при гарантиране на безопасността за населението и опазване на околната среда. Продължаване живота на 5-ти 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Развитие на нови икономически ефективни проекти, създаващи възможност за екологично нисковъглеродно производство на енергия.
   • Подкрепа само за нови мощности, отговарящи на принципа за развитие на системата с най-малко разходи и без предоставяне на държавни или корпоративни гаранции.
   • Гарантиране на интереса на българските потребители и бизнеса от справедлива цена на електроенергията чрез следните мерки:
     • Намаляване енергоемкостта на домакинствата и бизнеса и повишаване конкурентоспособността на българската икономика;
     • Избор на нов състав на регулатора ДКЕВР по принципи, гарантиращи неговата политическа независимост;
     • Ефективно управление на енергийния сектор чрез създаване на ново ресорно министерство; финансово оздравяване на НЕК.
   • Приоритет на енергийната ефективност пред изграждането на нови мощности.
   • Осъществяване на мащабна национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради като до две години обхване 50% от тях.
   • Програма за намаляване на енергийната бедност - увеличаване над 500 000 броя на български домакинства, които получават енергийни помощи.
   • Подобряване на информираността на потребителите за техните права, включително програма за образование на потребителите.
   • Завършване на либерализирането на пазара на електроенергия и природен газ, в резултат на което бизнеса и домакинствата да могат да избират своя доставчик на ел. енергия. Изграждане на енергийна борса.
   • Икономически обосновано и екологосъобразно развитие на местните енергийни ресурси.
   • Гарантиране на енергийната независимост на страната чрез:
   • Проучване и експлоатация на национални находища на природен газ и нефт;
   • Запазване на мораториума върху сондажи за шистов газ с технология хидрофракнг. Доизграждане на реверсивни връзки със съседните балкански държави.
   • Продължаване строителството на проекта „Южен поток“ само при пълно съответствие с европейското законодателство, при диалог с ЕК и при доказани икономически ползи.
   • Комплексен преглед на разходите в енергетиката, формиращи крайната цена на електроенергията, чиито резултати да бъдат оповестени публично.

2. ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА
   • Приоритетно и ускорено довършване и изграждане на големите инфраструктурни транспортни проекти за насърчаване на икономическия растеж, развитието на регионите и националната и международна свързаност на страната.
   • Приоритети:
   • АМ “Хемус”, АМ “Марица”, АМ “Струма”;
   • Изграждане на Тунел под Шипка;
   • Северна скоростна тангента на софийския Околовръстен път;
   • АМ “Калотина – София”;
   • Скоростен път София – Видин.
   • Приоритетни ЖП проекти - реконструкция на ЖП линиите:

• София – Септември;
• Пловдив – Бургас Фаза II;
• Драгоман – София;
• Видин – София, заедно с реконструкция на гарите по всичките направления;
• закупуване на нов подвижен състав.
  • Подкрепа за ремонт на 2-ри и 3-ти клас пътна мрежа, свързваща местни регионални и европейски транспортни коридори.
  • Развитие на транспортните мрежи по макрорегионалната стратегия на ЕС - Дунавска и Черноморска стратегии - и търсене на възможност за модернизация на пристанищата в Русе и Варна и свързващата ги инфраструктура.

3. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА
   • Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната - целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични планински и полупланински слабо развити райони.
   • Стимулирано развитие на изостаналите, периферните и планинските райони чрез прилагане на подхода „водено от общността“ местно развитие.
   • Гарантирано опазване и съхраняване на уникалните природни дадености чрез целенасочена подкрепа за създаване на възможности за развитие на биологично земеделие, алтернативни форми на туризъм, социални дейности, използване потенциала на културното наследство.
   • Целенасочена политика за преодоляване на хроничната икономическа изостаналост на Северозападна България
   • Изграждане на нова и рехабилитация на съществуваща транспортна и комуникационна инфраструктурна мрежа в тези региони.
   • Изработване на стратегия за българското село.

4. ЗЕМЕДЕЛИЕ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ГОРИ
   • Подкрепа за развитието на балансирано, модерно, устойчиво и адаптирано към климатичните промени земеделие. Пазарно ориентирани, конкурентоспособни земеделски стопанства, наред с гарантираната хранителна сигурност на населението.
   • Устойчиво и многофункционално управление на горите.
   • Законодателни мерки за ограничаване на незаконната сеч на българските гори. Намаляване на обема на търговията със сурова дървесина след оценка на икономическия ефект; при необходимост – налагане на мораториум.
   • Насърчаване на пазарно ориентираните, конкурентноспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите.
   • Приоритизиране на интензивните сектори в земеделието - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения, биологични производства.
   • Устойчиво пазарно развитие на максимален брой от регистрираните и новорегистриращите се земеделски производители.
   • Преференциално подпомагане на младите фермери, на дребните производители и производителите, които увеличават добавената стойност на селскостопанската продукция и създават работни места.
   • Устойчиво развитие на селските райони и стабилизиране на човешките ресурси, включително с акцент върху малкия и среден бизнес.
   • Уреждане на поземлените отношения с цел създаване на устойчивост и справедливост чрез защита правата на собствениците и на ползвателите на земеделски земи и стимулиране окрупняването на земеделските площи.
   • Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост.

5. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
   • Опазване на природата, смекчаване на неблагоприятните климатични изменения и устойчив икономически растеж чрез енергийна и ресурсна ефективност.
   • Изграждане на екологична инфраструктура.
   • Прилагане на принципите за интегрирано управление на водите за устойчиво управление и развитие на инфраструктурата в секторите ВиК, хидромелиорации, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите.
   • Промени в процедурите за оценка на състоянието на околната среда. Въвеждане на принципа за икономическа целесъобразност.
   • Въвеждане на последователна политика за стимулиране развитието на ресурсна и енергийна ефективност и постигане на целите, свързани с политиките по изменение на климата.
   • Намаляване на броя на населените места, засегнати от воден режим.
   • Единен национален регистър на водната инфраструктура и национална информационна система за управление на водите.

6. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ
   • Създаване на фонд за подпомагане на пострадалите от бедствия и катастрофи (т.нар. катастрофичен пул).
   • Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия и кризи.
   • Създаване на териториален резерв по региони, в подчинение на областни управители и кметове, който да се използва при природни бедствия, крупни аварии и катастрофи.

7. КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ
   • Насърчаване формирането на нова духовна среда за етнокултурно взаимодействие и интеграция на всички етнически и религиозни групи в единната българска нация.
   • Утвърждаване и развитие на културата като национален приоритет.
   • Превръщане на българската култура и духовност в основна на съвременния образ на националната идентичност.
   • Приемане на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014–2023 г.
   • Комплексно развитие на археологическите проучвания. Консервацията, реставрацията и експонирането на археологическите обекти ще се реализира успоредно с изграждането на инфраструктура за тях.
   • Дигитализация на материално и нематериално културно наследство на България.
   • Прилагане на иновативни и традиционни схеми за финансиране от публични и частни регионални, национални и европейски източници.
   • Модерно развитие на читалищната мрежа в страната чрез допълнителни източници на финансиране; нов закон за читалищата.
   • Балансирано развитие на отделните региони по отношение на културната политика.
   • Реформа в музейното дело и създаване на нов тип музейна експозиционна култура (Национален музеен комплекс „БГ Лувър“). Основа на промените ще е Концепцията за водещите столични музеи, разработена в предишния мандат на ГЕРБ.
   • Усъвършенстване на реформата в сценичните изкуства и осигуряване на средства за повишаване на стандартите на културните институти.

8. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПУБЛИЧНАТА СРЕДА
   • Създаване на публична и законодателна среда, която гарантира:
     • Медийната независимост и медийния плурализъм;
     • Прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите. Премахване на възможността офшорни компании да придобиват собственост и контрол върху електронни и печатни медии.
   • Политика на прозрачност:
     • Механизъм за гражданско участие при важни за страната въпроси с възможност за влияние върху управленските решения;
     • Задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове;
     • Приоритизиране на откритото управление като политически ангажимент, осигуряващ на гражданите и техните организации възможно най-пълна и точна информация за управлението и дейността на държавните органи.
   • Демократизация на изборния процес чрез:
   • промени в изборното законодателство с цел преодоляване на съществуващите дефекти в изборната система: изчистване на изборните списъци от „мъртви души“; въвеждане на активна регистрация; ограничаване на корпоративния и купен вот; въвеждане на машинното гласуване; създаване на преброителни центрове,
   • провеждане на референдум за задължително гласуване;
   • засилено администриране от българската държава на изборния процес в чуждестранните изборни райони.
   • Разпределение на публичен ресурс за медии по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние.
   • Ефективно гражданско участие в държавните регулаторни органи.
   • Въвеждане на механизъм за провеждане на национална и европейска гражданска инициатива – 10 хиляди български граждани да могат да предлагат законопроект на Министерския съвет или Народното събрание.
   • Облекчаване на възможността за провеждането на местни референдуми.
   • Подкрепа на доброволчеството чрез приемане на Закон за доброволчеството.

9. ОТБРАНА
   • Приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС, и на наличните финансови ресурси.
   • Задълбочаване на трансатлантическото сътрудничество като гарант за сигурността и развитието на България.
   • Поддържане на съществуващите и постепенно развитие на нови отбранителни способности.
   • Разширяване на участието на въоръжените сили в интегрираната система за реакции при кризи за по-ефективна защита на населението при бедствия.
   • Постепенно преустановяване на всички зависимости на българските отбранителни способности, потенциално водещи до неустойчивост на външната граница на евроатлантическата общност.
   • Запазване числеността на българската армия, създаване на условия за висока мотивация и професионален подбор.
   • Активно и последователно участие в европейската външна политика и подготовка за поемане на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на 2018 г.
   • Развитие на способностите в рамките на Национална програма приета от Народното събрание. Ефективно използване на съюзни, многостранни, регионални и двустранни механизми за съвместно финансиране чрез многогодишни програми и при намаляване на зависимостите от страни извън НАТО и ЕС.
   • Законодателно уреждане на националната координация на специалните служби. Активно развитие на политиката на киберсигурността. Пълноценно участие в политиката на партньорите от НАТО и ЕС в тази област.

1. СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД
   • Реформа в сферата на сигурността чрез нова законодателна уредба за всички служби за сигурност.
   • Структурни промени чрез отделяне на ГДБОП от ДАНС с цел противодействие на корупцията, злоупотребата с власт и организираната престъпност и за гарантиране сигурността на гражданите, и вливане на ГДБОП в МВР.
   • Възстановяване на премахнатото конкурсно начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, проверки за лоялност и проверки на имуществото на полицаите и инспекторите. Недопускане на политически натиск и намеса в кадровата политика.
   • Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция.
   • Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница.
   • Мерки за ограничаване на битовата престъпност, полицейско присъствие в населените места със завишена концентрация на престъпления. Видеонаблюдение в критичните райони.
   • Политически усилия за приемане в Шенген.
   • Изготвяне на функционален анализ на Министерството на вътрешните работи с цел оптимизиране на дейността на министерството.

София, 6 ноември 2014 г.