Българската народна банка да разполага с централизиран регистър на банковите сметки на всички български граждани – такава идея възнамерява да лансира чрез законодателни промени финансовият министър Владислав Горанов.

Достъп до този регистър, освен БНБ, ще имат и всички правораздавателни и приходни администрации. „По аналог на кредитния регистър, в БНБ да се създаде регистър на всички банкови сметки, без индивидуализация на размера, защото това е банкова тайна. Всеки български гражданин, който има банкова сметка, тя да става известна автоматично и бързо на всички правораздавателни органи и на всички органи, които се занимават със събирането на приходите у нас", обясни Владислав Горанов в Народното събрание.

Той отговори на въпрос на независимия депутат Велизар Енчев за действията на българските финансови институции срещу укриване на доходи на български граждани в чужди банки. Повод за въпроса бе международният скандал Swiss Leaks, който се разрази след журналистически разкрития за пране на пари в огромни мащаби от швейцарския клон на британската банка HSBC. Сред ВИП клиентите има и българи, но все още не са известни имената им - въпреки че те са укрили близо 381 млн. евро в Швейцария.

Сега търсенето на банкова информация продължава с месеци и когато пристигне, често е безполезна, защото съществената информация се е променила, посочи Горанов.

„Към момента информация за български граждани, притежаващи банкови сметки в Швейцария, се получава от НАП. Според споразумение, ако лицата не се съгласят самоличността им да бъде разкривана, доходите им от лихви по сметки в швейцарски банки подлежат на облагане с данък от страна на Швейцария. Удържаният по този начин данък подлежи на превеждане на НАП”, обясни Горанов.

По негови думи персонална информация се изпраща в България само за онези лица, които са се съгласили самоличността им да бъде разкрита, за да не им бъде удържан данък върху лихвите в Швейцария. Става дума за ограничен кръг лица, като е на лице възможност съответното физическо лице да скрие самоличността си, като избере да внесе данък върху лихвите си в Швейцария, обясни финансовият министър.

За 2013 г. размерът на удържания в Швейцария данък върху доходите от спестяванията под формата на лихвени плащания, който е преведен по сметките на НАП, е около 900 000 лв. Справката за 2014 г. щяла да бъде получена през 2016 г., посочи още Владислав Горанов.

Министърът увери, че България предприема действия за присъединяване към многостранни споразумения между държавите, които служат като правно основание за т. нар. общ стандарт за автоматичен обмен на финансова информация от Организацията за икономически сътрудничество и развитие. Според него този стандарт ще даде възможност да се осъществява автоматичен обмен на финансова информация между държавите.