Орешарски оглавил "не най-тежката, но най-нестабилна" година в новата история

Тежко, но успешно от гледна точка на реализираните програмни цели – така премиерът в оставка Пламен Орешарски синтезира свършеното от правителството му през едногодишното му управление. Прощалният отчет на кабинета бе направен на специална пресконференция след последното заседание на Министерския съвет.

Пред журналисти Орешарски подчерта, че е оглавил „не най-тежката, но една от най-нестабилните в политическо отношение” години в новата история на България. Въпреки тежката обстановка обаче, по-важна била свършената работа - преобладаващата част от програмните намерения на експертния кабинет била реализирана.

„До края на май успяхме да подобрим бизнес климата, да обърнем тенденциите в инвестициите и вътрешното търсене. Наблюдаваше се непрекъснато подобрение на бизнес индикаторите, с изключение на последния месец - обяснимо заради нестабилността, която усещат и граждани, и бизнесът”, подчерта министър-председателят в оставка.

По думите му, управлението на този екип от министри направило „крачка напред в социалната закрила” – максимално възможната в рамките на финансовите параметри. Установени били и нов тип взаимоотношения държава-бизнес, при които няма задлъжняване на хазната към фирмите.

„Не свършихме, разбира се, някои дейности – ключови реформи само ги започнахме, някои са на етап подготовка. Разчитам на приемственост и необходими корекции с широк консенсус от страна на следващите правителства”, пожела Пламен Орешарски.

Реформи, евросредства...

В отчета си за свършеното в преждевременно прекратения си мандат вицепремиерът в оставка Зинаида Златанова изтъкна, че страната е усвоила 19% от предвидените евросредства или 4,2 млрд. лева. За сравнение усвоеното за целия период от 2007 до 2013 г. било 36 на сто.

Правосъдният министър в оставка, която отговаря за еврофондовете, информира още, че най-късно до средата на октомври предстои да бъдат одобрени всички Оперативни програми. Изпълнението им щяло да започне още през тази година, което гарантира „добро наследство” по отношение на потока от парични средства от Брюксел.

От своя страна вицепремиерът по икономическото развитие в оставка Даниела Бобева обобщи, че „няма реформа от програмата, която да не сме започнали”. „Никога не сме били за шокови реформи, без известен край. Не сме закривали предприятия, борили сме се за всяко работно място. Опитвахме се да има консенсусни реформи – например в сектор „Подземно богатство” нямаше съгласие за реформата, отказахме се от нея, следващото правителство да поеме щафетата”, подчерта тя.

Бобева октрои като успехи в ресора си предприети мерки за намаляване на административната тежест както и влезлите в сила промени в Закона за обществените поръчки – „един от най-силните в антикорупционно отношение”.

МВР подслушва по-малко

Повече от два пъти намалихме подслушване и повече няма да има съмнения в обществото дали технически средства за подслушване са използвани неправомерно, гарантира от своя страна вътрешният министър в оставка Цветлин Йовчев.

Той подчерта, че изпълнил на 100% всичко в програмата на ведомството си.

Йовчев подчерта направените реформи в сектор сигурност - трансформиране на ГДБОП в ДАНС, новият Закон за МВР. Деконцентрацията на власт и постигането на гаранции за това, че възможностите и упражняване на политическите натиск върху силовите структури, е намалена изключително, отчете се още вицепремиерът.

8,7 млрд. лв. резерв, близо 1 млрд. дефицит

8,7 млрд. лева е фискалният резерв към края на юни, обяви и министърът на финансите в оставка Петър Чобанов. Относно финансовото състояние на държавата, той отбеляза, че има просрочени задължения, вземания – в отчет към 30 юни 2014 г. можел да се види бюджетът на всяко едно ведомство.

„Предвиденият дефицит беше 2%, а завършихме годината с дефицит от 1,8%. Бизнесът знаеше точния ден, в който ще си получи средства по ДДС. Беше подобрен индикаторът на бизнес климата, но политическото напрежение след това, обявяването на предсрочни избори, доведоха до влошаване на климата през следващите 2 месеца”, обясни досегашният финансов министър.

Той коментира критиките по спрени ОП и заяви, че не отговарят на истината. „За първите 6 месеца сме платили с 612 млн. лв. повече, отколкото за същия период миналата година. Това са близо 50% повече от миналата година”, обясни Чобанов.

995 млн. лв. е дефицитът към края на юни. Разходите по националния бюджет са нараснали с 3% повече спрямо същия период от миналата годна, няма разхищаване на средства, категоричен бе министърът.