Даниел Митов: България не получава достатъчно помощ от ЕС за бежанците

България е сред държавите в Европейския съюз, които получават най-много молби за предоставяне на убежище, а е в дъното на списъка на Солидарния фонд, който предоставя средства за бежанци. Това обяви министърът на външните работи Даниел Митов в Брюксел, където участва в заседание на Съвета на ЕС.

България е подложена на много силен натиск от бежанци и незаконно навлизащи имигранти и ще поиска по-сериозна помощ от ЕС за настаняването на бежанците, категоричен бе първият дипломат на България.

„Засилените мерки за граничен контрол дават резултат, но се опасяваме, че при по-сериозен натиск ще имаме нужда от повече партньорска помощ, вече трябва да започнем да се готвим за искането на подобна помощ”, посочи министърът.

„Поставяме въпроса и за техническа, финансова и експертна помощ. Трябва да се направи оценка къде такава помощ е най-нужна и в кой момент ще бъде най-полезна”, допълни министърът.

По думите му, справянето с бежанския натиск и опазването на външната граница на ЕС увеличава шансовете на страната за влизане в Шенген. „Фактът, че имаме сериозен ангажимент към опазването на външните граници на ЕС и го правим добре по оценка на нашите партньори, означава, че увеличаваме шансовете си за влизане в Шенген”, коментира Митов.

„Постоянно настояваме механизмът на ЕК за сътрудничество и проверка да не бъде обвързван с тази тема, за съжаление има подобно обвързване в мисленето на някои от нашите партньори, което работим, за да преодолеем. Много е важно да стане ясно, че усилията, които сме полагали по Шенген, не могат да бъдат пренебрегвани. Имаме и волята, и начините да започнем да преодоляваме известните дефицити, но за това са необходими време и усилия, и преодоляване на известни съпротиви”, посочи министърът.

Санкциите срещу Русия остават

България не вижда причина за облекчаването или отмяната на санкциите срещу Русия, заяви Даниел Митов в отговор на въпрос на руски журналисти.

„Дълбоко съм убеден, че в даден момент обстановката ще се промени и че руските граждани не заслужават това, което сега се случва. ЕС си дава сметка, че трябва цялостно да преформулира виждането си за диалога с Русия занапред, предвид случващото се в Украйна”, коментира още той.

„Имаме дълга история на различен вид конфликти преди това, трябва цялостен преглед и преформатиране на отношение с Русия, трябва да се запазят каналите на комуникация предвид глобалните предизвикателства като тероризма, въпросите за Сирия, „Ислямска държава”, преговорите с Иран”, добави той.

Митов посочи, че Съветът на ЕС настоява за изпълнението на споразумението от Минск и Русия да промени политиката си за Източна Украйна. „Няма как без стабилизиране на ситуацията там и без влизане в сила на споразумението от Минск да има развитие на отношенията с ЕС”, поясни той.

Министърът отбеляза, че ЕС остава единен в защитата на ценностите на европейската и трансатлантическата общност, защото няма друг път. „В никакъв случай Крим не може да бъде изключен от формулата на санкциите”, уточни Митов.

Обща позиция срещу тероризма

По повод въпроса за борбата с тероризма министърът съобщи, че се наблюдава обединяване около позицията, че всички в ЕС са длъжни да подобрят диалога си с държавите от Близкия изток и Северна Африка. „Всички сме застрашени от тероризма и радикалния ислям, държавите от тези два региона трябва в сътрудничество с нас да се борят срещу този феномен”, добави той, подкрепяйки призива на върховния представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини по-рано в понеделник.

Митов отбеляза, че е решено институциите на ЕС да разпространяват вече преведени и на арабски език решенията си, свързани с противодействието на тероризма. Той съобщи, че на
днешното заседание не е било прието решение за отнемането на документите за самоличност на заподозрените в тероризъм.