Денонощие след президентското вето и бурните политически реакции от страна на управляващите от БСП и ДПС, и финансовият министър Петър Чобанов излезе с позиция за връщането на текстове от предложените промени в Закона за бюджета.

Подобно на премиера Пламен Орешарски и той избра да обяви чрез пресцентъра на ведомството си, че „не може да бъде споделена икономическата логика на изложените от президента мотиви за налагане на вето”. В пространното си изложение той не успява да избяга от многократно изразените мотиви на правителството за актуализацията и не стига до съществено нови аргументи в подкрепа на предложените промени, критикувани от държавния глава.

Политически, не практически аргументи

Според Чобанов аргументите на Росен Плевнелиев имат „чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията”.

Президентът отговори предварително на този упрек, като при обявяването на решението си вчера подчерта, че аргументите му са „принципни, а не политически заигравания”.

„Представяйки мотивите си, г-н Плевнелиев не отговори няколко пъти на въпроса защо през 2010 г. е вносител на актуализация, направена в средата на годината, която предвижда намаление на приходите с 1,9 млрд. лв., увеличение на разходите с 900 млн. лв., увеличение на дефицита с 2,8 млрд. лева. Тези стойности са в пъти по-високи от актуализацията на Бюджет 2013,” изтъква Чобанов.

„Нещо повече, „непрозрачният“ според г-н Плевнелиев резерв за непредвидени и неотложни разходи се увеличава през 2010 г. с над 1,1 млрд. лв., над 4 пъти по-голяма сума от предвидената в сегашната актуализация. За съжаление, поради недобро бюджетно планиране и нарушаване на принципите на фискална дисциплина, 660 млн. лв. от тези 1,1 млрд. лв. са за разплащане на задължения към бизнеса! По същия начин задължения към бизнеса бяха оставени в наследство и към края на май 2013 г., отново поради същата философия на изпълнение на бюджета,” допълва финансовият министър.

Според него кабинетът „Орешарски” е задължен да внесе в Народното събрание предложение за изменение на държавния бюджет, след като „през бюджетната година се очертават отклонения с неблагоприятен ефект за приходите и разходите, увеличаващи бюджетния дефицит”.

Петър Чобанов намира за „несъстоятелни” критиките на президента за актуализацията в частта на приходите. Той изтъква че при заложен ръст от 8,4% на данъчните постъпления към месец май 2013 г. той е едва 5,6%, а през юни се забавя до 3,6%. На фона на тази тенденция министърът изтъква, че традиционно през първото полугодие на финансовата година постъпват преки данъци в по-висок размер в сравнение с второ полугодие.

„Що се отнася до позицията, че възстановяването на данък върху добавената стойност не е разчетено като бюджетен разход, трябва да се има предвид, че тя е неаргументирана, тъй като възстановяването на ДДС и акцизи не е бюджетен разход (още по-малко като разход по бюджета на Министерството на финансите), а намира отражение в приходната част на бюджета,” обяснява още Чобанов.

Той изтъква, че ако бюджетът не бъде актуализиран, „правителството ще бъде изправено пред обективно неизпълнима цел за приходите, т.е. за останалите шест месеца трябва да се съберат с 1,4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 г.”

Тезата за прозрачността

Финансовият министър изразява несъгласие и с „тезата за липса на прозрачност” при увеличението на разходите, за което алармира Росен Плевнелиев.

„В мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления – подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката. Предвидено е допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи да бъдат одобрявани с акт на Министерския съвет, за да сe гарантира прозрачност и информираност за използване на тези средства,” обяснява Петър Чобанов.

„Не виждам в приетия закон сериозна заявка за политики за заетостта и растежа на българската икономика. Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре”, заяви обаче Плевнелиев вчера. Държавният глава настоя за повече информация как ще се използва бъдещият резерв и критикува евентуалното му разходване само за „текущи разходи”.

Според Петър Чобанов това е „нелогично” обвързване: „Категорично не се взема заем с подобна цел,” подчертава той.

„Загрижеността на г-н Плевнелиев към общините би била уместна, ако беше последователна. Да не забравяме, че той беше министър на регионалното развитие в правителството, което с актуализацията на бюджета през 2010 г. даде сериозен тласък на задлъжнялостта на общините, като този проблем не може да се преодолее и днес,” изтъква Чобанов.

Тенденциозната интерпретация

Финансовият министър се спира и на „интерпретацията на увеличения лимит за поемане на нов държавен дълг” от страна на президента, която той намира за „некоректна и тенденциозна”.

„Внушенията за увеличаване на „..задлъжнялостта по този начин е безотговорно както спрямо нас, така и спрямо бъдещите поколения” са лишени от логика. Подобни интерпретации са най-малкото несъстоятелни предвид многократно дадените пояснения, в т.ч. и аргументацията в мотивите към проекта на закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2013 г., че това няма да доведе до увеличаване на предвидения лимит за размер на държавния дълг в края на 2013 г. от 14,6 млрд. лв. или 18,3% от БВП,” подчертава финансовият министър.

„За съжаление през последните години на фискалния резерв беше гледано единствено като на „касичка“ от която само се вадят средства. Не беше осъзната основната му функция – резерв, имунна система на фиска, която гарантира неговата стабилност. Поради тази причина фискалният резерв трябва своевременно да се попълва, а не само да се изразходва,” аргументира се Петър Чобанов.

Дянков и ние

Финансовият министър предупреждава, че ветото ще ограничи времевия прозорец, в който може да се привлече допълнителния дълг. „Миналата година Дянков разполагаше с 12 месеца за 1,7 милиарда лева. Ние ще разполагаме само с 3 месеца, защото актуализацията ще влезе в сила най-рано в средата на септември, което ограничава възможните опции за привличането на този ресурс,” подчертава той.

Петър Чобанов предупреждава, че „негативната риторика, невярната и тенденциозно подвеждаща интерпретация на цялостната проблематика, свързана с публичните финанси” крие сериозни рискове от затруднения при пласирането на дълг, нарастването на цената на финансиране и от там повишаване на разходите за неговото обслужване от бюджета.

„Злонамереният прочит” беше основен акцент и в реакцията на БСП по отношение на ветото, представена от Антон Кутев. Лидерът на ДПС Лютви Местан се фокусира върху „отговорността” от ветото в своя коментар на президентската позиция.

„Материализацията на подобни опасения изискват осъзнаване за и носене на отговорност от страна на тези, които са ги породили,” изтъква в този смисъл и Петър Чобанов.

„Ветото е най-сериозният инструмент за реакция, но в случая се използва за възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството, насочена към предсказуемост, изрядност в отношенията и солидарност към уязвимите социални групи,” завършва финансовият министър.