БСП иска да ограничи правомощията на служебните правителства

Ден след избирането на нов кабинет на България, опозицията вече настоява за ограничаване на правомощията на служебните правителства. БСП вече пише и закон.

Служебното правителство е регламентирано у нас като правен институт с Конституцията от 1991 г. Въпреки че основният закон му поставя една единствена задача - да осигури честни избори, той не дефинира какви са ограниченията на неговите функции.

През 1992 г. Конституционният съд се произнася, че правомощията му са ограничени по време и цел, но вече над 20 години детайлна уредба няма. Сега, след поредния мандат на служебен кабинет у нас, въпросът отново е на дневен ред.

За 25 години преход България е имала 4 служебни правителства: на Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков и Георги Близнашки. Въпреки че всичките идват за кратко, някои от тях взимат важни решения.

Ренета Инджова одобрява приватизация на стойност няколко милиона лева. Кабинетът „Софиянски” въвежда валутния борд, който функционира и до днес. По негово време и България кандидатства за членство в НАТО.

Средно животът на служебните правителства е около три месеца. Кабинетът на Георги Близнашки изкара на „Дондуков” 1 точно 93 дни.

Президентите Жельо Желев и Петър Стоянов са назначили в своя мандат по едно служебно правителство - на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски.

А само за две години държавният глава Росен Плевнелиев вече има зад гърба си две служебни правителства - на Марин Райков и на Георги Близнашки.

Георги Първанов пък, който имаше два президентски мандата, не е назначавал нито един служебен кабинет

Съображения „за” и „против”

Затова социалистите предлагат служебните кабинети да се ограничават със закон.

„Сериозно обмисляме тази идея, беше продиктувана от действията на сегашното служебно правителство, което пристъпи и престъпи много от конституционните си правомощия”, посочи Атанас Мерджанов от БСП.

Съпартиецът му Чавдар Георгиев допълва: „то (служебното правителство-б.р.) не получава своята власт и легитимност от Народното събрание, а получава временна власт от друг висш държавен орган какъвто е президентът”.

От ГЕРБ са на мнение, че е редно да има ограничения не само за служебните, но и за редовните министри, които понякога се изкушавали да взимат решения в последния месец от мандата си с фатални последици.

„Когато се прави такъв закон не става дума само за едно служебно правителство, което е само за два или три месеца, а за всяко едно правителство, което в последното си заседание взима много важни решения като продажбата на летище Божурище”, смята Красимир Велчев.

Обяснението - управляващите знаят, че си отиват и затова действат като за последно.

Някои служебни министри обаче са скептични към закон от този вид, защото бил ненужен.

„Работата на всяко правителство е на база на конституцията каквато е. Надали някой служебен премиер или министър ще си позволи да направи нещо, което не е в рамките на закона”, коментира Йордан Бакалов, който до вчера оглавяваше МВР.