Сирийските бежанци в гр. Съединение – дезертьор, семейство и хакер

Град Съединение - от близо 10 месеца там намират подслон сирийски бежанци, избягали от ужаса в страната си.

В края на града една постройка, някога била част от училище, сега е дом на хора, които бягат от смъртта. Това не е бежански лагер, но всички сирийци в него са бежанци без паспорти. Всеки е тук от различно време и чака бъдещето си. Манар Ахмед ще стане на 18 точно след 21 дни. Избягал е от Сирия преди година.

„Бяхме излезли на протест против правителството. Аз носех плакат и ръцете ми бяха вдигнати така. После стреляха и ме раниха в ръката. Един от приятелите ми загина, а много бяха ранени”, спомня си Манар.

Оперират го в Турция. Костта над лакътя му е отстранена, а на нейно място има пластина. От Турция влиза в България нелегално през границата и го настаняват в бежански лагер. Ужасява се от случващото се в Сирия. Като погледна в Интернет, в youtube виждам много по-грозни неща от тези, които съм видял, казва той.

„Бях част от един проект на правителството, който се наричаше „Сирийска електронна армия". Ние бяхме група от хакери, които манипулираха информацията в Интернет и събирахме протестиращи в подкрепа на режима на Башар Асад. Успявахме да съберем за митингите много хора. На тези, които са с автомобил, плащахме 20 евро, заради повечето разходи, а на тези, които са без - 10 евро. След като минаха година и половина от началото на протестите с очите си видях как военен самолет лети над жилищните сгради в Халеб и стреля по тях. И тогава разбрах истината”, заявява Абдулхади Дауд.

Точно от военните самолети бяга едно семейство с четири деца.

„Къщата ни беше до военно летище. Наоколо се стреляше постоянно. Три пъти самолети минаваха над нас и стреляха по домовете ни. Искаха да изпразнят жилищата от хора. Преди една такава атака избягахме и не се върнахме повече. В Турция срещахме един арабин, който ни продаде визи за Шенген. Струваха по 1 000 евро на човек. Влязохме в България официално с автобус, но на границата ни казаха, че визите ни са фалшиви. Така първо попаднахме с бежанския лагер в Любимец, после в София и сега сме тук”, е тяхната история.

Сред жителите на общежитието има и дезертьор от сирийската армия.”Изпратиха ни на мисия, в която трябваше да стреляме по мирните граждани. Тогава аз и няколко мои колеги използвахме излизането навън, за да избягаме. Бях подготвил нещата предварително и семейството ми ме чакаше в едно село близо до границата с Турция”, разказва Реми Атар.

Причината тези сирийци да са в Съединение, а не в бежански лагер, е Аландин Харфан. Роден в Дамаск, но от години български гражданин. Бизнесмен и предприемач. Производител на електроуреди и хлебни изделия, собственик на строителна фирма.

„Идеята е, те кога влизат в страната, влизат в лагери, част от тях имат специални нужди, кои в лагери не могат да осигуряват. Моите виждания за нещата са, ако е възможно да намалявам проблемите. Кои имат желание да стоят тук, стараем се да учим тях на български обичаи, български език. Опитваме да осигуряваме тях през познати просто да осигурява на тях работа, те да не излиза на улица”, разказва за подхода си Аладин Харфан.

Всички сирийци, които е приютил Харфан, са подбрани чрез Агенцията за бежанците. В Съединение има постоянен подслон и храна за 25 човека. Който получи паспорт, напуска сградата, а на негово място идва друг. До няколко дни тук ще има и едно българче - третото дете на Рами Атар. Той минава през цяла Турция и пресича нелегално границата с двете си дъщери и бременната си съпруга.

„Нямах избор - ако жена ми не можеше да върви, щях да я нося. Ако вратите се затваряха пред нас, щях да вляза с нея през прозореца”, казва Рами.

Някои от сирийците в Съединение вече говорят български. 11-годишната Асма и 13-годишния й брат Сами са минали шестмесечен курс в София. Засега пътят им назад е затворен, въпреки, че Сирия им липсва. Всички следят новините от родината и се отиват да планират бъдещето си.

Харфан коментира, че за голяма част от бежанците България не е крайна станция. Те искат да продължават към Европа. Един от тези, които искат да останат в България е Рами Атар. „Таксиметровият шофьор, който ни заведе до границата, ни каза - натам е България, а натам - Гърция. Ние избрахме България. Виждал съм българи в моя роден град Халеб и знам от тях, че много си приличаме в отношението към хората. И ние и вие сме гостоприемни”. Той казва, че смята да остане в България и иска да успокои българите, че сирийците „сме много работлив и културен народ. Ние не сме терористи. Аз искам да отворя малък магазин или ресторант. Ще започна отначало”.

Ако имаше вълшебна лампа, Аладин Харфан би си пожелал само едно – да няма този конфликт. „Ние виждаме толкова хора умират, децата. Много желая да няма тази криза, много желая хората да имат свободата да приключат тази история”.

До тогава в Съединение сирийските бежанците ще могат да намират подслон и храна.