Няколко нормативни уредби и закони уреждат действията на всеки един по веригата по време на бедствие. Националният план за защита при бедствие е дълъг 50 страници и в него ясно е описано какви са действията на всички институции при различни бедствия като наводнение, пожар, земетресение и дори терористична атака.
При бедствие първите действия са концентрирани в спасяването на населението, сформира се кризисен щаб, който разпределя действията на всички служби по веригата. Мястото за импровизации няма.
Добрата координация и бързината могат да спасят много животи при ситуации като тези във Варна и Добрич. Действа се по строго определен ред, записан в Националния план за защита при бедствия. Информират се всички - кметове, областни управители, пожарната, а кризисният щаб се събира и организира всички действия.
„Плановете не са литературно четиво а план, в който се казва кой какво прави в точно определена ситуация”, категоричен е директорът на дирекция „Обществен ред и защита при бедствия” към Столична община Красимир Димитров.
Всяка община изготвя свои планове за действие при кризи. Така е записано и в Закона за защита при бедствия. Така винаги е ясно кой кого информира при възникване на бедствие. Координацията се осъществява от кризисния щаб.
Дори желанието на доброволците да помагат при бедствие също се координира, за да бъде наистина ефективно.
„Аз, като човек, който отговаря за бедствията в общината, звъня на кмета, информирам я, отивам на място и започвам координация на място”, обяснява Димитров.
„Има си всичко, записано е в много документи кой действа, как действа, кой обявява бедствено положение и как се действа в определени ситуации според бедствието”, посочва и шефът на парламента Михаил Миков.