Наследници на загиналите арменци се събраха в столичната градинка „Ереван” в навечерието на 100-годишнината от геноцида над народа им, извършен в Османската империя по време на Първата световна война.

В памет на предците си скаутите от детската арменска организация „Хомен-ътмен” засадиха 100 незабравки, за да изпишат числото „100” с цветята и с бели камъни. Това е една символична инсталация, посветена на трагичните събития през 1915 г.

Незабравките са превърнати и в значки, които всеки съпричастен може да носи на ревера си.

„Помня и изисквам” е мотото на поредицата от събития, посветени на тази тъжна 100-годишинина.

Съпрухи Топакбашян е дъщеря на кръгъл сирак, който 12-годишен е пребит почти до смърт в сирийската пустиня. За да оцелее, изоставя умиращата си майка. „Баба ми пострадала много, главата ѝ била цялата в рани, казала „До тука съм, оставете ме!” Това беше нещастието на моя баща, цял живот не можеше да си прости това нещо и плачеше, като се сещаше за тоя миг”, разказва възрастната жена.

През 1915 г. хиляди арменци са изселени и избивани по пътя през пустинята, включително и чрез глад. Бащата на Съпрухи оцелява и стига до Ирак заедно с по-голямата си сестра. „Бил е ваксаджия, носил е лед, в строителството е работил, леля ми е правила леблебии, той ги продавал, така се издържали”, обяснява тя.

Преживелите Първата световна война вече не могат да се завърнат в Турция. При репресиите през 1922 г. бащата на Съпрухи бяга в България, а преди това сестра му заминава за Америка. Така в следващите 45 години той се разделя с единствената си жива роднина.

„През 1965 г. тя дойде, видяха се, остана малко и си замина, беше голяма радост за него”, спомня си Съпрухи.

В България емигрират около 30 000 арменци. Големи групи остават в руската част на Армения, във Франция, в Северна Америка и в Австралия.

В петък парламентът трябва да обсъди проекторешение за признаване на арменския геноцид. В четвъртък обаче точката за проекторешението бе преместена и е възможно въобще да не се стигне до нея. Ако това се случи, ще се навършат 10 години от безплодните усилия на българската държава да излезе с позиция за трагичните събития от 23 срещу 24 април 1915 г. в Истанбул.