Изпращаме още една изключително наситена политически година. 2022 г. остава в историята с точно 137 пленарни заседания.

В търсене на новата формула на властта и управлението депутатите често бяха на различни мнения, а в сградата на Съединението станахме свидетели на батални сцени и чухме всякакви подозрения - от коалиция на войната до коалиция на хартията.

Вот на недоверие, арести и политически битки - такава беше политическата 2022.

В навечерието на новата 2023 г. очакваме президентът да връчи последните два мандата, за да стане ясно има ли още бъдеще за 48-ия парламент или отиваме отново на избори.

За България 2022 година беше политически шок. Два парламента – 47 и 48. Две правителства – редовно и служебно, едно не състояло се на Николай Габровски и едно – в проект, на Николай Денков.

Започнахме януари с редовна власт и четворна коалиция между ПП, ДБ, БСП и „Има такъв народ“. Партньори, между които много бързо започнаха да прехвърчат искри. Първо – по темата Македония едни срещу други застанаха ПП и ИТН.

Българският парламент даде зелена светлина на Северна Македония за ЕС (ОБЗОР)

Последваха втора и трета точка на пречупване – скандалът за оръжието за Украйна между БСП и ДБ и за избора на гуверньор на БНБ – отново между ПП и ИТН. В този спор победители нямаше. Нямаше и избран ръководител на БНБ.

А коалицията бавно тръгна към спора, който ѝ струва правителството – парите за пътища за ведомството на Гроздан Караджов от ИТН. Така, след поредица от вътрешни катастрофи, се стигна до неизбежното.

Разривът в коалицията: Една подадена оставка, две заявени и взаимни обвинения в кабинета (ОБЗОР)

На този фон - отношенията власт - опозиция също се нажежиха до червено, тъй като на 17 март полицията нахлу в дома на Бойко Борисов в Банкя и го арестува, заедно с пиарката му Севдалина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов. На следващия ден Борисов беше освободен, но точката на пречупване на отношенията на ГЕРБ и ПП беше факт.

Арестът беше обявен за незаконен от съда, а в духа на войната между партиите, опозицията видя своя шанс за реванш. Първата крачка към разклащане на властта беше свалянето на председателя на Народното събрание Никола Минчев, което предизвика и протест.

Отстраниха председателя на НС: ИТН, ГЕРБ, ДПС и

И втора крачка - вот на недоверие по икономическата и финансова политика, който за пръв път в българската история успя.

Аплодисменти за кабинета „Петков“ на излизане от НС (ВИДЕО)

Това породи няколко последици. Нов служебен кабинет начело с Гълъб Донев и нови избори. България за пореден път влезе в кампания, която не ни разочарова – нито като съдържание, нито като изразни средства.

Междувременно служебната власт обяви - газ няма, а страната ни е на ръба на енергийна криза.

На 2 октомври вече имаше нов първи политически субект, а доскорошният първи – ИТН, дори не прекрачи прага на парламента. Там депутатите символично посрещнаха едно бездомно куче.

В средата на октомври заработи 48-то Народно събрание. В него едни отсъстваха, а други влязоха за първи път, но още от първия ден стана ясно, че ще работи трудно, защото не успя да намери консенсус дори за избора на свой председател. Накрая доайенът Вежди Рашидов пое поста. И работата временно потръгна.

Председателят на 48-ото НС: Кой е Вежди Рашидов?

Скандали не липсваха и в този парламент - отново за Украйна, отново за самолетите F-16, за газа, за бюджета и за хартиената бюлетина, а в това време на втори план се завъртя рулетката с връчване на мандати. Опит първи – с професор Николай Габровски, но неуспешен. Опит втори – с професор Николай Денков.

И докато чакахме за кабинет, получихме неочакван шамар в края на годината - и този път не успяхме да влезем в Шенген.