Неговите снимки са на страниците на най-популярните световни издания. Той е снимал предизборните кампании на Доналд Тръмп, Джо Байдън и Хилъри Клинтън. Какво се е променило в политическите кампании? Какво остава непроменено за един журналист между кампаниите и хората?

Скот Брауър разказва за емоциите си близо до най-популярните световни политици, а през следващата седмица в София може да бъде видяна и изложба със снимки от един от последните му проекти.

Брауър е американски фотожурналист. Занимава се с документална фотография повече от 20 години. Неговите снимки са публикувани от вестници и списания като New York Times, Stern, the Wall Street Journal, Time и Le Mond.

Снимка: Скот Брауър

Многократно негови снимки са отличени в престижни световни класации. Един от кадрите му е сред 100-те най-добри снимки на списание "Тайм" за 2020 г. Същата година е и в класацията на изданието за най-добри фотожурналисти. Отразява икономически, социални теми и политика. Вълнува се от живота на обикновения американец.

Снимка: Скот Брауър

"Не можах да измисля нищо по-добро за себе си, с което да се занимавам. Наследих фотоапарата на дядо ми, когато бях в гимназията. Съветът, който получих аз, когато започвах своята кариера е, че фотографията е маратон, а не спринт", обяснява Скот Брауър.

От 2015 г. насам голяма част от работа му е свързана с политическите кампании на кандидатите за президент на САЩ.

Снимка: Скот Брауър


"Никога не съм снимал кандидатите, като част от екипа им. Винаги съм бил в ролята си на независим журналист. Не се продавам. Старая се да остана некупен. Работата ми е да документирам процеса и тях самите по възможно най-обективния начин. Бях силно разгневен за начина, по който политиците са представяни в медиите. Реших, че имам какво да кажа и ето, че и изданията сами започнаха да реагират и да искат моите снимки", посочи фотожурналистът.

Снимка: Скот Брауър


И ако президентските избори през 2016 г. са "най-лошото парти, на което е присъствал". За тези от 2020 година споделя, че усещането му е дори по-лошо.

Снимка: Скот Брауър


"Това, което наистина ме изненадва е колко сходни са всъщност кампаниите им. Погледнато от всички страни. Дори и на по-малките кандидати – неизвестни извън пределите на САЩ. Те винаги носят националния флаг, около тях винаги има охрана. Винаги са налице атрибутите, които олицетворяват американския патриотизъм. Музиката е една и съща. Повтарят се шегите им. Понякога тези кандидати имат съвсем еднакви речи. Бил съм на 12 събития на един и същи кандидат и съм чул една и съща шега, една и съща музика, всеки път. Като фотограф аз съм този, който ги вижда отново и отново, на това събитие и на следващото… обикновеният човек ги вижда само веднъж, на едно място. И явно това работи".

Снимка: Скот Брауър

"Лудост е как този процес се повтаря на всеки 2 или 4, или 8 години, за някои кандидати дори не спира. Всичко това пред очите на света. Когато започнах да снимам тези кампании бях много ядосан от начина, по който политиците са представяни в различни списания или вестници. Тези кандидати, особено големите като Байдън, Тръмп, Хилари Клинтън - те имат огромни екипи, които пристигат преди всички. Подготвят целия снимачен сет, слагат най-добрата светлина. Всичко е перфектно. Изтикват фотографите в определена точка - там, където е най-добрият ъгъл за конкретния кандидат. Аз не съм в този бизнес, за да снимам за прессъобщения и да градя добрия имидж на кандидатите. Снимам, за да показвам истината. Това, което се случва зад кулисите. Да покажа кандидатите, за които ще гласуваме такива, каквито са", добави той.

Снимка: Скот Брауър


Скот казва, че политическите кампании започват поне 15 месеца преди изборите. Имат няколко етапа. Има голяма разлика в това как са се провеждали преди и какви са в наши дни.

Снимка: Скот Брауър



"Аз снимам кампании през последните 15 години. Много пъти съм си говорил със фотографите на 80-те. Те следвали кандидатите и в барове, и на боулинг, в една много нормална среда. Сега особено по-големите кандидати няма да ги видите на кафене, ресторант или обикновен магазин. Кампанията вече не се състои в това да се срещнеш с местния гласоподавател, а се правят грандиозни събития като за пред телевизия. Мисля, че губят от това. Губи се връзката с обикновения човек. Без значение каква е горещата тема от седмицата, която се върти по националната телевизия  - именно това е, за което те говорят. Може би една от причините, че местните вестници вече почти не съществуват. Хората гледат националната телевизия, а по-младите следят социалните мрежи. Там трябва да направиш нещо, което да стане вайръл, да използваш нещо противоречиво, за което всички хора говорят и се вълнуват".

Снимка: Скот Брауър

Въпреки че средствата и каналите се променят, според Скот нищо не би могло да отслаби силата на истинската фотография.



"Фотографията е нещо съвсем различно от всичко останало в журналистиката. Ти лично трябва да си на място, да свидетелстваш със своите собствени очи - няма заместител. И в това има една феноменална за мен искреност, защото истината можеш да я откриеш само, ако си ти лично там, на място", подчертава фотожурналистът.

Снимка: Скот Брауър



Скот е в България е за втори път. Тази седмица (29.04.2023 г.) в София ще представи изложба със снимки от един от последните си авторски проекти.

Представя работата си около североизточната граница на Естония с Русия, което в миналото е било руска територия.

Снимка: Скот Брауър

"Много интересно място е. Мисля, че това е най-руският град в Европа, ако мога така да се изразя. Винаги съм се интересувал от Украйна и чувствах, че искам да снимам нещо свързано с войната, но снимките свързани с насилие и война – не са моето нещо. Нямам никакъв опит в това. Освен това имам дете вкъщи, което ме чака и не ми се умира за една снимка. Затова реших да се фокусирам върху икономическите проблеми и ежедневния живот на хората. Точно в това гранично градче, можеш да погледнеш през реката и да видиш Русия. Можеш да видиш един постоянен огромен трафик в двете посоки и да видиш отражението на войната по друг начин", допълни Скот Брауър.

Снимка: Скот Брауър

Най-хубавата снимка е тази, която провокира най-силни емоции, казва американският фотограф. Затова снимката на новородената му дъщеря е най-значимата за него.

"Вярвам, че истински добрата снимка може да спре дъха ти – така, както никое друго визуално изкуство. Тайната е в мигновението - в тази част от секундата, която разказва цяла една история. И то по начин, по който да усетиш емоцията, да разбереш контекста, да научиш историята. Всичко това събрано просто в една снимка", коментира фотожурналистът.