Край на злоупотребите с обезщетения за безработица, които се дават при стаж и в чужбина. Депутатите приеха окончателно поправки, с които се променя начинът, по който се изчисляват тези обезщетения.

Схемата е позната у нас като „френска безработица“.

Досега, ако човек е работил в България, а след това в друга страна от Европейския съюз (ЕС) и се върне у нас безработен, за изчислението на обезщетението му за безработица голяма роля играе последният му доход.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Българи се възползват от това правило, работят за няколко дни в чужбина, понякога фиктивно, осигуряват се на висок доход там, след това се връщат в България, регистрират се в бюрото по труда и получават голямо обезщетение на база тези няколко дни в чужбина.

Такъв кратък стаж се прави в страни като Франция, затова и схемата у нас се нарича „френска безработица“, но проблемът съществува и в други държави от ЕС.

По 1800 лева на месец, без да работиш: Българската схема с обезщетения за „френската безработица“

Български граждани са назначавани фиктивно във френски предприятия. Какво се случва след това?

С приетите у нас поправки обезщетенията при смесен стаж ще се изчисляват по начина, по който се изчисляват и останалите обезщетения, когато стажът е само в България.

Как се приема това?

Абдурахман Шамов и жена му от благоевградското село Абланица са работили година и 4 месеца във Франция. От три седмици са безработни у нас и чакат максималното обезщетение.

„Затова сме отишли във Франция, да спестим някой лев и с обезщетението, което щеше да дойде да си направим къщата, да си купим автомобили, имаме син, който е студент в София“, разказва той.

Абдурахман и други хора от региона в сходна ситуация излязоха на протест срещу промените.
Благоевград е областта с най-много такива обезщетения.

Пазарджик също е в челните места. В бюрото по труда там срещаме Мария, която от днес е без
И не одобрява „френска безработица“.

По-лесно ли се намира работа с висше образование у нас? Ето какво сочат данните

Нуждата на българските работодатели от висшисти нараства с 26,8%

„Не бих го направила, ще си седя 1 година от борсата вкъщи, ако не мога да си намеря работа“, казва тя.

„Работодателите, които са там, когато се опитат да привлекат такава работна ръка, не могат, защото те не желаят да сключват трудов договор, защото получават доста високо обезщетение“, обяснява Мария Минчева, зам.-предс. на БСК и председател на НС на НОИ.

За 2023 г. почти 57 000 души са получили пари у нас срещу кратка заетост навън. В над 80% от случаите сумата е максималната възможна.

„Около 136 милиона лева годишно на практика отиват за подобен тип обезщетения и това е злоупотреба с права и източване на нашата система“, посочва Деница Сачева от ГЕРБ-СДС.

Продължи да четеш