Отхвърлянето на данъка върху депозитите е опит Кипър да преговаря отново с ЕС

По време на парламентарното си заседание късно във вторник Кипър отхвърли въвеждането на еднократен данък върху депозитите в страната. Налогът беше задължително условие, за отпускането на спасителен заем от ЕС. Спорното предложение предизвика редица негативни реакции и почти очаквано мерките не бяха одобрени.

Проблемите на страната обаче остават, тъй като нужните средства трябва да бъдат осигурени.

За изводите от кипърската криза и бъдещето след отменения налог btvnews.bg се допита до икономистa Георги Ангелов.

Какво следва за Кипър след отхвърлянето на противоречивия данък?
Това е опит за нови преговори с ЕС, но едва ли Европа ще е склонна да даде повече пари - особено ако тези пари ще изтекат към Русия. Кипър все още има нужда от 17 милиарда евро, за да спаси банките и вложителите, така че не е в силна позиция. Заради банковата ваканция колкото повече време минава, толкова по-силно кипърската икономика ще чувства липсата на работещи банки, тъй като няма да могат да плащат дори заплати и доставки. Чакането не е в полза на Кипър и това ще наложи търсенето на бърза развръзка. Ако не намери бързо 17 милиарда от друг източник, Кипър ще трябва отново да гласува по спасителния план, като е възможно да се въведат и малки промени - като защита на малките вложители например.

Какви изводи може да си извадим от кризата, в която Кипър изпадна?
Основният извод от Кипър е, че свърши времето на лесните пари - нещо, което и гърците усетиха последната година. Оттук-нататък, всеки който иска огромни заеми от МВФ и ЕС ще трябва да предприема тежки, непопулярни и понякога шокиращи мерки. Идеите България да вземе големи заеми трябва да се разглеждат в подобна светлина - вземането на големи заеми ще бъде обвързано и с големи и тежки условия. Кипър показа, че към малките периферни страни ще има принципно и безцеремонно отношение. Случаят с лесните кредити за Гърция остава в историята.

Различни специалисти нарекоха данъка скандален, безпрецедентен, изумителен. Според вас какъв е той и какви проблеми изразява?
Налогът е крайно средство заради фалита на кипърските банки и кипърската държава. Когато си фалирал, нямаш много свобода на действие - някой ще трябва да понесе загубите, въпросът е кой. Или ще са кипърските граждани и вложители, или ще са чуждите (руските) вложители в Кипър. Определянето на това кой ще понесе загубите е политически въпрос. Но самите загуби не могат да изчезнат с магическа пръчки, те са реални.

Това ли е единственият шанс за спасение на икономиката на страната?
Кипър се нуждае от около 17 милиарда евро, за да може да спаси банките от фалит. Идеята е 5.8 милиарда евро да се вземат с данък от вложителите, а останалите да се получат като заеми от ЕС. Т.е. вложителите и данъкоплатците ще понесат тази тежест от 17 милиарда евро и ще я изплащат дълги години. Ако не се намерят тези 17 милиарда евро, банките в Кипър ще фалират и някои вложители ще загубят целите си спестявания - а едва ли някой иска това. Така че парите трябва да се осигурят .

Сериозна част от депозитите в страната са на чужденци, основно руснаци и налогът щеше да доведе до загуби от милиарди евро за руските инвеститори. Какви биха били международните измерения на този налог ако бъде въведен?
Наличието на чужди пари и съмненията за пране на пари са основната причина, поради която Европа не иска да спаси кипърските банки. Някои европейски страни неофициално настояват руските вложения в Кипър да понесат своя дял от загубите. Така че неизбежно ще има сблъсък между ЕС и Русия и размяна на обвинения. Едва ли, обаче, Русия може да убеди ЕС да промени мнението си. Единственият начин Русия да се намеси е ако извади 17 милиарда евро и реши финансовите проблеми на Кипър, но това засега изглежда малко вероятно.

Какво отражение ще им локалната кипърска криза върху банковия сектор и финансовата система на еврозоната?

Съмнявам се, че ситуацията в Кипър ще се отрази на еврозоната. Кипър е много малка икономика, само 0.2% от европейската и няма реално значение. Но дори и да има някаква зараза, тя ще е далеч по-лека от проблемите, които Европа изживя между 2009 и 2012 година. Проблемите на Еврозоната са в липсата на конкурентност и растеж и това ежедневно се отразява и върху българската икономика. Кипър няма да повлияе, но останалите проблеми на Европа си остават.

Финансовите пазари отговориха на кризата в Кипър с масови разпродажби след първоначалната относителна стабилност. Какви реакции може да очакваме в следващите дни?

Както писа Уолстрийт Джърнъл, Кипър е малка държава в периферията на Европа и след няколко дни ще бъде забравена. Това може и да не стане толкова бързо, но ефектът върху пазарите ще е ограничен. Само след седмици вниманието в Европа отново ще се пренасочи към големите проблеми като Италия и Испания, които са с трилионни икономики. Кипър е икономика от едва 17 милиарда евро, в пъти по-малка дори от българската.