Малта няма да последва Кипър в кризата

Малта не се очаква да последва Кипър в икономическата криза въпреки приликите между двете страни. Такъв извод прави Ройтерс в анализ на сходствата между двете островни страни.

Освен, че Кипър и Малта имат са средиземноморски островни държави с преобладаващо слънчево време през годината, те се присъединиха към ЕС през 2004 година, използват еврото, а банковите им сектори заемат огромна част от икономиките им, обобщават от Ройтерс.

Приликите карат някои инвеститори се чудят дали Малта няма да последва Кипър по пътя на спасителния план за оцеляването от локалната икономическа криза.

Профилът на малтийския риск обаче е много по-различен от този на Кипър. "Бизнес моделът на финансовия сектор в Малта далеч не е така сенчест и противоречим, както е в Кипър", коментира Карстен Бржески, икономист от ING Bank в Брюксел. Той смята, че картината е различна на макро равнище.

Европейската комисия очаква ръстът на малката островна икономика да продължи не само тази година, но и следващата. Повод за подобни прогнози е повишеното вътрешно потребление и увеличаване на нетния износ.

Равнището на безработицата е 6.4%, което е близо половината от това на еврозоната, а дългът като част от БВП е 72%, също под средното за икономическото обединение. Всички предкризисни нива на Кипър бяха далеч по-малко розови.

Един от поводите за опасения е размерът на банковия сектор на Малта спрямо икономиката - осем пъти по-голям от БВП, което е сходно с това на Кипър, преди на нуждата от спасителна помощ. Според специалисти това оставя икономиката изложена на финансови сътресения, става ясно от анализа на международната агенция.

Разликата идва от това, че банковият сектор в Кипър е доминиран от две местни банки, като и двете разчитат на външните валутни депозити и гръцки дълг. В Малта голяма част от сектора се състои от активи на дъщерни дружества на чуждестранни банки, които в случай на нужда биха спасили инвестицията си.