Познатият Изборен кодекс е приет през 2014 година. От тогава е изменян и допълван повече от 20 пъти. Връщането на смесеното гласуване е последната предвиждана голяма промяна в него, която предстои да бъде подложена на окончателно гласуване.
Първоначалните тези на лагера, подкрепящ връщането, бяха, че някои избиратели биха били улеснени от възможността да гласуват с хартиена бюлетина.
Основното притеснение на поддръжниците на изцяло машинния вот в секциите с над 300 избиратели – хартията води до повече недействителни гласове.
Какво показва практиката?
Рекордьор по недействителни бюлетини за последните девет парламентарни вота са изброите през 2014 година. Тогава 218 хил. от бюлетините, пуснати в урните, са били недействителни, показват данните на Централната избирателна комисия. Гласуването е изцяло с хартиени бюлетини.
На изборите през 2005 година, спечелени от БСП, броят на недействителните гласове е 99 хиляди.
През 2009 година, когато спечели ГЕРБ, 97 хиляди от бюлетините в урните са били невалидни.
През 2013 година 90 хиляди от гласовете са били недействителни.
169 хиляди са невалидните бюлетини в урните през 2017 година, а при смесеното гласуване през април 2021 година са 86 хиляди.
Изцяло машинното гласуване в секциите с над 300 избиратели през юли 2021 година свежда броят на невалидните бюлетини до 9 хиляди. През ноември миналата година те са 11 хиляди, а на последните избори през октомври са отново малко над 9 хиляди.
Данните са само от парламентарни избори. Изборите за местна власт обикновено възпроизвеждат още повече невалидни бюлетини.
От друга страна, последните четири парламентарни вота са белязани с безпрецедентна за последните повече от три десетилетия ниска избирателна активност, провокирана и от смените в изборните правила, и от кризата в представителството на политическите партии.
На последните избори едва 2 милиона и 601 хиляди граждани упражняват избирателното си право. За сравнение - през 2009 година над 4 милиона и 300 хил. гласоподаватели отиват до урните.
Изборните манипулации през годините
Купуването на гласове не се повлия от смяната на начина на гласуване – само с хартиени бюлетини или само с устройства в големите секции. Това показваха и разследвания на bTV в предизборните кампании.
Ако притесненията на някои партии машините са около кодовете и програмирането, то при хартията всичко е въпрос на креативност. Последният куриоз беше от 2019 година, когато в изборните секции в село Бозвелийско бяха поставени химикали с изчезващо мастило.
Преброяването на ръка също понякога се оказва предизвикателство пред секционни комисии. При повторното преброяване в Харманли през 2015 година се установи, че 20% от гласовете са неправилно отчетени.
Но тези случаи са само при местни избори. След връщането на политическия плурализъм с изборите през 1990 година касирани парламентарни избори няма - без значение дали гласуването е било с машини, или с хартиени бюлетини. Няма и съдебно решение за касиране на избори за народни представители.