Преди провеждането на пълния кръг консултации при президента Румен Радев и връчването на мандати, в дневния ред на Народното събрание вече са заложени промени в Изборния кодекс. Основният въпрос – връщането на хартиените бюлетини.
В интерес на истината – те не са изчезвали.
Във всички секции в страната с под 300 избиратели, в лечебните заведения, затворите и при гласуването с подвижна кутия се използват хартиените бюлетини. В допълнение на това задължително се отпечатват над 6 милиона хартиени бюлетини, които да обезпечат гласуването, ако възникне проблем с машинния вот.
На изборите през октомври в над 2700 секции се е гласувало само с хартиена бюлетина.
Какво се предлага в 48-ото Народно събрание?
„В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване“ – това е основната промяна, която предлагат от коалицията „БСП за България“.
Ако бъде прието, гласуването на следващите парламентарни избори ще бъде като това от изборите през април 2021 година.
Тогава отново се гласуваше както с хартиени бюлетини, така и чрез машини, като тезата беше, че по този начин се дава възможност на гласоподавателя сам да предпочете по кой от двата начина да упражни вота си.
Удобството за избирателя се превърна в неудобство за отчитането на резултатите от страна на секционните комисии. Това нагледно става ясно от секционните протоколи от изборите на 4 април 2021 година.
За този материал екипът на btvnovinite.bg подбра протоколи от няколко произволни секции из страната, на които ясно се вижда колко пъти е поправяно и задрасквано.
След преброяването на бюлетините от кутиите следва вписването в чернова на протокол. В него се преписва протоколът, който машината сама принтира в края на изборния ден. В този процес се допускат най-многото грешки. След попълването данните от черновите се попълват в официалните секционни протоколи – тези, които се публикуват в сайта на ЦИК и отново са с допуснати грешки.
Трябва да се отбележи, че има протоколи и без допускани грешки в частта на попълването на данните от машинно и хартиено гласуване. Примерът е от Бяла Слатина.
Рисковете пред вота
Купеният вот е явление, което не може да бъде преборено с промяната в начина на гласуване.
При машинния вот съществува риск избирател, който не може да се справи, да бъде подпомогнат от член на СИК, който да гласува вместо него, което е нарушение на изборния процес.
Въпреки това при тях няма „тъмна стаичка“, а членовете на секционната комисия могат да наблюдават процеса.
При хартиената бюлетина има различни варианти за „правилно“ гласуване – от измерване на полетата с линия или конец, за да се зачеркне определено квадратче, до оказване на натиск върху хартията с нокът преди връчването на бюлетината.
Касирани парламентарни избори след 1990 година у нас не е имало. Изборите за Велико народно събрание са оспорени както от СДС, така и от БСП, но всички сили приемат резултата и депутатите им влизат в Народното събрание. Бюлетината претърпява промени – от цветни се преминава към интегрална. Партиите не оспорват съдебно и изборите с преобладаващо машинно гласуване през 2021 година и 2022 година и приемат резултатите.
Машинният вот е най-полезен за изборната администрация, като се спестява пресмятане, преписване, сгрешени протоколи и бавната обработка. Ефектът е върху доверието на избирателя в целия изборен процес.
