МВР: "Мъртвите души" в избирателните списъци са "пренебрежимо малко"

Не може да се говори за близо милион „мъртви души” в избирателните списъци, категоричен е зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. На практика това означава, че проблемът с избирателните списъци отново няма да бъде решен.

На заседанието на Изборния борд той потвърди данните на Централната избирателна комисия от края на август, според които в избирателните списъци фигурират близо 7 милиона души. Няма обаче статистика колко от тях живеят в чужбина.

Така Гунев отхвърли съмненията за около 900 000 „мъртви души”, които фигурират в данните на ГРАО, но не и в данните на НСИ. Тази колосална разлика беше посочена на заседанието на Изборния борд на 1 септември, като тогава от ГРАО обясниха, че в техните списъци фигурират всички българи, не само в страната, за разлика от преброяването на Националната статистика.

„Към 1 септември хората с активни лични карти са били 6 769 000. Към тях трябва да се добавята 51 000 души със зелени паспорти, 14 252 души, които имат само международен паспорт, 89 000 души с изтекла лична карта и 78 000 души, които не са си извадили лични карти, макар че имат право. 19 000 граждани са с изгубени или невалидни лични карти”, посочи Филип Гунев.

Според него разликата със списъците на ГРАО е „пренебрежимо малка”. „Няма 1 милион липсващи гласове или мъртви души, а има реални хора. Има няколкостотин хиляди реални хора, които живеят извън страната, но те имат лични карти и могат да решат във всеки един момент да гласуват”, заяви служебният зам.-министър на вътрешните работи.

По думите му, през 2011 г. гражданите, които са имали имат право, но не са си извадили лични карти, са били около два пъти повече - 141 000.

„От днес до 5 октомври ще има още около 7800 души, които ще навършат пълнолетие, ще могат да си извадят лична карта и да гласуват”, посочи още Гунев.

Поне 600 000 души с лична карта, които са в избирателните списъци, живеят извън страната, изтъкна заместник-министърът.

Според представителя на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) Михаил Мирчев данните на МВР хвърлят съмнение върху данните на НСИ, че пълнолетните българи са около 6 милиона души. „ГРАО обяви наскоро, че избирателите в България са 6,9 млн. души”, посочи Мирчев.

Вотът в чужбина

На 9 септември, когато е крайният срок за подаване на заявления за гласуване зад граница, ще стане ясно колко от българите в чужбина искат да участват във вота на 5 октомври. Намерение да гласуват са заявили общо 18 300 души. Най много са в Турция, над 6 000, следват Америка и Англия, Германия, Франция и Испания. Най-малко - по едно или две заявления Непал, Мексико, Латвия, Перу, Ямайка, Тайланд, Саудитска Арабия, Индия, Естония, Беларус.

Кирил Василев е програмист, който живее в Холандия от 15 години, и е категоричен, че ще гласува. „Това е твоят шанс да упражниш своето право да промениш нещо”, смята мъжът, който още не е избрал кого да подкрепи.

От стотиците хиляди български граждани, които живеят зад градица, едва 18 300 вече са пуснали заявления за гласуване. Тези, които не подадат такова, рискуват поради малък брой желащи в техния град секция да не бъде открита.

„Всеки гражданин може да упражни своето право на глас в държавата, в която се намира в една от секциите, които ще бъдат разкрити”, посочи говорителят на ЦИК Александър Андреев.

След като миналата седмица институциите се скараха колко са българите с право на глас, днес по въпроса беше внесена известна яснота. Според ГРАО, те са 6,9 милиона. МВР пък отчете близо 6,8 българи с активни лични карти.

БНБ печата бюлетините

В понеделик стана ясно също, че БНБ ще печата бюлетините за вота, като обществената цената скача от 10 на 14 стотинки за брой.

Краен срок за партиите

До 9 септември всички партии и коалиции трябва да предоставят на Сметната палата данни за размера на получените дарения, дарителите си, както и за хората, които безвъзмездно са им предоставили вещи за кампанията - като коли, офиси, техника и други подобни. Трябва да се посочи и произходът на средствата.

Партиите трябва да обявят публично и кои социологическите и рекламните агенции ще ползват за кампанията, както и на агенциите за връзки с обществеността.