Четиридневният изборен маратон стартира в четвъртък във Великобритания и Холандия и ще продължи до неделя включително. Това е така, защото гласуването в двете държави обикновено е в четвъртък. В петък гласуват Ирландия и Чехия, а последните секции ще затворят в неделя вечерта след 23:00 часа в Италия. Българските гласоподаватели ще гласуват на 25 май, за да изберат 17 членове на ЕП.
400 милиона избиратели от 28 държави избират свои представители в Европейския парламент. Най-мнго депутати - 96 ще избере Германия, а най малко - едва по 6 Естония. Люксембург, Кипър и Малта.
Резултатите от вота не се огласяват в нито една от страните, докато изборите не приключат във всички държави членки. Това ще стане в неделя вечер.
Гласоподавателите имат реална възможност да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз, като изберат 751 членове на Европейския парламент. Те ще представляват техните интереси през следващите пет години.
Това ще е първият парламент, действащ с разширени права, полагащи се по Лисабонския договор. Новият европарламент почти изравнява права с Европейския съвет и решенията на правителствените ръководители ще трябва да получат одобрението му.
Новото политическо мнозинство, което тези избори ще излъчат, ще формира и европейското законодателство за следващите пет години в редица области - от общия пазар до гражданските свободи.
С изборите 2014 г. европейския гласоподавател дава предпочитание и за следващия председател на ЕК, но все пак той ще бъде излъчен от европейските лидери, а дали той ще съвпадне ще се разбере още през следващата седмица. Последните сондажи преди вота дават преднина от 16 пункта на ЕНП пред социалистите, но голямата заплаха обаче са антиевропейските формации, които могат да завоюват една трета от парламента.
Във Великобритания и Холандия в европейски избори обикновено участват между 35 и 40 на сто от гласоподавателите, предаде БНР. Обединеното кралство ще избира за следващия Европейски парламент 73-а свои представители, а Холандия – 26. Антиевропейските настроения са силни и в двете страни.
Във Великобритания, където в четвъртък се провеждат и местни избори, прогнозите са за пробив на популистката Партия на независимостта на Найджъл Фараж, която може да излезе пред управляващите консерватори. Добри резултати в Холандия се очакват за Партията на свободата на скандалния политик Герт Вилдерс, който приключи кампанията си с показно разрязване на европейския флаг.
„Вярвам, че тези избори ще са исторически, защото в много държави - от Франция до Обединеното кралство и много други европейски държави, партиите на евроскептиците - вярвам и съм уверен в това - ще удържат голяма победа. Това ще е историческа промяна”, коментира лидерът на холандската партия на свободата Герт Вилдерс, след като пусна своята бюлетина.
Съучастник за такъв резултата е ниската избирателна активност. По предварителни проучвания в държави като Испания безразлични към вота са над 50 от избирателите. В Белгия, Кипър. Гърция и Люксембург обаче гласуването е задължително.
Брюксел изпрати специални нареждания и препоръки към всяка една държава, която ще приключи вота преди полунощ в неделя да не обявява предварително резултати.
Забраната за обявяване на резултатите досега не е било проблем за британците, които започват да броят бюлетините в неделя, припомня БНР. Холандия обаче при предишните евроизбори наруши правилата. Там гласовете ще се броят днес, процедурата е във всяка избирателна секция резултатът да се обяви на глас, и се очаква изтичане на информация.