Най-мобилизиран към момента е електоратът на ДПС. 96% от избирателите на тази партия от парламентарните избори през май 2013 възнамеряват отново да гласуват за ДПС. Електоратът на ГЕРБ, както и преди евровота, е по-мобилизиран от този на БСП и в същото време има по-голямо твърдо ядро. Периферията на ГЕРБ допълнително набъбва и поради конформисткия вот. Това показват резултатите от националното представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено през септември.
Данните не позволяват да се изключи възможността в следващия парламент да попаднат до седем политически формации.
Ако изборите бяха на 20 септември, ГЕРБ биха получили 36.5% от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП биха получили 20.2%, ДПС - 11.9%, а РБ - 7.3%. Получените резултатите от изследването отреждат място в бъдещия парламент на още три формации: АБВ - с 5.3%, ББЦ - с 5.2% и ПФ - с 5.2%. Всички споменати дотук проценти са дял от категорично решилите да гласуват избиратели.
Разликата между АБВ, ББЦ и ПФ е дотолкова малка, че подреждането им вероятно ще остане загадка до деня на самите избори. Няма обаче основание да се твърди, че гласът за всяка от тях би бил пропилян глас. Още повече, че и трите формации от самото начало на кампанията, получават резултати в проучванията на "Екзакта", които правят вероятно попадането им в следващото Народно събрание.
Избирателната активност леко нараства
55% от пълнолетните българи твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват към 20 септември. В самото начало на кампанията твърдо решилите да гласуват не надхвърляха 50%. Дали този петпроцентов ръст е израз на тенденция или е по-скоро моментна снимка на нагласите на избирателите по средата на кампанията, предстои социолозите да установят.
Политическите формации, които призовават към висока избирателна активност, очевидно в някаква степен успяват да въздействат на част от хората. На този етап от кампанията, обаче, е трудно да се прогнозира каква ще бъде активността в деня на вота, защото са възможни изненади до последния момент.
Изследвания като настоящото по никакъв начин не могат да отчитат ефектите на вота от чужбина, както и на стимулирания вот у нас, уточняват още от агенцията.
Половината от твърдящите, че не са решили още за кого да гласуват, в същото време заявяват, че ще направят избор до деня на вота и в крайна сметка ще гласуват. Това също би могло да внесе известни корекции на сегашните данни.
Кампанията обръща предпочитанията на 12%
12% от българите твърдят, че са променили решението си за кого да гласуват през първите две седмици от кампанията. Тя не е повлияла на избора на 88%.
Хората, на които кампанията е повлияла, най-често са избиратели на възраст под 30 години, жители на столицата и високообразовани респонденти.
От данните на настоящото изследване става ясно, че избирателите на малките партии по-често от останалите признават, че кампанията им влияе. Ромите и етническите турци отричат кампанията да влияе на вота им.
Преференциалният вот - механизъм за натиск върху своите
Преференциалният вот би могъл да тушира недоволството от подреждането на партийните листи. Този вот може да се окаже дори спасителен за някои партии - силно да мотивира избирателите им да прередят листите на своите партии, вместо да отидат и да гласуват за други партии.
В сравнение с първата седмица от кампанията, в настоящото изследване е регистриран ръст от 6% в дела на хората, които възнамеряват да гласуват преференциално (от 25% към 10 септември на 31% към 20 септември).
След запознаването с имената на кандидатите, избирателите могат по-ясно да определят своите предпочитания, както и да реагират на подреждането на кандидатите в листите на партиите. Самата възможност за преференциален вот изиграва ролята на мотивиращ фактор за онези, които по принцип искат да гласуват, но имат известни резерви към подреждането на кандидатите.
За една трета от българите преференциалният вот на 5 октомври се оказва стимул за участие в изборите. По-често от останалите твърдят, че ще ползват преференция високообразованите българи, хората на възраст над 40 години, заможните респонденти, както и жителите на градовете-областни центрове. Социално демографският прочит на данните показва, че предимно представители на елитните обществени прослойки избират да гласуват преференциално. Това прави основателно допускането, че гласуващите преференциално имат и ресурса да влияят на хората около тях.
