Шестата поправка на Конституцията вече е приета, а в залата мнозинството нарече това историческо решение. За него гласуваха 237 депутати, като само трима отсъстваха - Драгомир Стойнев от БСП, Петя Ставрева от ПП - ДБ и Мустафа Карадайъ, който от известно време не идва.
От 237 депутати 165 бяха „за“, а за промените се изискват минимум 160 гласа. „Против“ очаквано бяха БСП, „Възраждане“ и ИТН. А „въздържал се“ - депутатът от ПП - ДБ Бойко Рашков.
Процедурата беше тържествена - със ставане от място и устно заявяване на положителен и отрицателен вот.
Конституцията е приета през юли 1991 година, като тогава също има разделение и част от депутатите отказват да я подпишат. Оттогава е променяна пет пъти, като на-много промени Конституцията е претърпяла в глава Съдебна власт. Последните промени бяха от 2015 г.
След третото и окончателно гласуване днес, конституционният закон се подписва и изпраща за обнародване не от президента, а от председателя на Народното събрание. Съответно - президентът няма право да налага и вето. А промените ще влязат в сила след обнародването в Държавен вестник.
Какво точно се променя в основния закон?
На първо място - ВСС е разделен на две и мандатът на главния прокурор е намален на 5 години, с което се дава начало на съдебната реформа.
С шестата поправка в Конституцията Народното събрание вече ще работи в непрекъснат режим дори когато има правителствена криза, служебен кабинет и нови избори.
Промени и за президента. Държавният глава вече ще може да избира служебен премиер от ограничен кръг лица. Сред тях са председателят на парламента, гуверньорът на БНБ и заместникът му, омбудсманът и председателят на сметната палата и заместниците им.
А министри и депутати вече ще може да са и лица с двойно гражданство, но - ако са живели на територията на страната през последните 18 месеца.
Въвежда се и конституционна жалба, като много повече хора и институции ще могат да сезират Конституционния съд.
